Прилаганите стимулиращи планове не са достъпни за всички икономики, които изграждат планетата. По същия начин задлъжнялостта започва да поставя под въпрос дали те са достъпни, дори за определени развити икономики.
Изправени пред непредвидена криза, като пандемията, която заплашва нашите икономики днес, много от страните са започнали да прилагат политики, за да ограничат по някакъв начин паданията, причинени от споменатата криза. Поради принудителното спиране на икономическата дейност поради невъзможността да се задържат заразите, невъзможността да се отворят предприятия и да продължи да работи, принуди държавите да активират механизми за ограничаване на очаквания спад в икономиките си; много скъпи механизми, за които е необходимо историческо мобилизиране на ресурси.
По отношение на Европейския съюз, например, мобилизацията на ресурси, предприети от общностния блок, не е равна на минали мобилизации. В кои страни като Гърция дори е трябвало да се намесят, със спасителни мерки и надзор на Тройката. И то е, че когато човек се запознае с прецедентите, които има пандемията, по същия начин осъзнава, че както показват основните макроикономически показатели, ние сме изправени пред криза, която няма прецедент в новата ни история; тъй като нито самият характер на тази криза не е подобен на този от минали кризи.
В този смисъл говорим за мобилизация на ресурси, одобрени от стария континент, които ще достигнат 750 000 милиона евро. Всичко това, като се има предвид, че говорим за фонда за възстановяване, както и за всички средства и бюджетни позиции, които многогодишната финансова рамка вече е имала и които няма да бъдат включени в посочения размер. Е, при този сценарий необходимостта от стимулиране на икономиката накара страните да се подготвят да се изправят пред една от най-големите кризи в историята; тъй като говорим не само за Европа, но и за други страни, които подобно на САЩ вече подготвят парични боеприпаси за борба с падането.
Така случаят със САЩ е подобен на европейския. Очакваното мобилизиране на ресурси включва план за стимулиране, снабден с до 2,2 трилиона долара за смекчаване на последиците от коронавирусната криза, най-големият план за икономическо спасяване в историята на страната, повече от два пъти повече от одобрения в рецесията от 2008 г. факт е, че дори Обединеното кралство, изправено само срещу пандемията и вече далеч от европейския проект, е решило да приложи планове за стимулиране на стойност 33 000 милиона паунда. Всичко това, както казахме, за да се обърне икономическа ситуация, която не представлява нищо благоприятно.
При този сценарий, базиран на последната актуализация на доклада на WEO, публикуван от Международния валутен фонд (МВФ), перспективите са малко по-оптимистични, въпреки че продължават да предсказват доста силно свиване. Докладът предвижда спад на световния брутен вътрешен продукт (БВП) с 4,4%, пет десети по-малко в сравнение с юни. Трябва обаче да имаме предвид, че говорим за прогнози, които продължават да претърпяват модификации, докато, като се вземат предвид изявленията на самото тяло, има много рискове на хоризонта, които ни пречат да изпаднем в самодоволство и конформизъм.
В обсега на всички?
Изправени пред значението на вируса, страните решиха да не бъдат изоставени и, както би казал Кейнс, прилагането на антициклична политика за борба с пандемията е задължителна задача за всички страни, без разлика. Тези мерки и отговор на собственика обаче не са достъпни за всички. В този смисъл латиноамериканските държави или друга поредица от нововъзникващи икономики в света са се оказали неспособни да предприемат мобилизация, в най-добрия случай, подобна на тази, предприета от други държави като гореспоменатите. Липсата на ресурси, както и невъзможността да продължат да поемат дългове, им пречат да популяризират плановете за стимулиране, прилагани в други по-малко уязвими икономики с по-голям капацитет.
И като вземем за пример Испания и Еквадор, трябва да вземем предвид някои аспекти. В този случай, въпреки че говорим за Еквадор като държава с по-малко дългове от испанската икономика по отношение на нивото на БВП, уязвимостта, която Еквадор представя, с дълг от 60% по отношение на своя БВП, е очевидно по-висока от тази от това, което Испания ще представи; въпреки че дългът му беше, както и днес, над 100% от БВП.
С други думи, нивата на дълга не са най-тревожното нещо, а по-скоро качеството на икономиката и способността да се плаща за нея. Както виждаме, испанската икономика има нива на дълга, които вече надхвърлят 100 от нейния БВП. Въпреки това, въпреки че подкрепя тези нива на дълга, Испания има кредитен рейтинг A-, което я кара да трябва да емитира дълга при по-ниски разходи за финансиране. От друга страна, като вземем за пример случая с Еквадор, неговият кредитен рейтинг е B- (дълг с по-лошо качество), така че той трябва да се изправи пред по-високи разходи.
Рисковата премия в Испания, т.е. показателят, който оценява риска от дълга на емитента, в сравнение с референтната държава, е 70 базисни точки в сравнение с германския дълг. Това накара Испания да предложи възвръщаемост от 0,40% спрямо 10-годишната си облигация по дългосрочните си дългови задължения. В случая с Еквадор обаче облигацията принуждава страната да плаща близо 10% лихва върху дълга си, относително 13%; което въпреки по-ниските нива на дълга, които страната носи, нейната институционална и икономическа слабост я кара да се наложи да се сблъсква с допълнителни разходи при заемане.
Еквадор обаче е само един пример. Тъй като тази ситуация се среща, макар и с различия, в други по-развити страни като Мексико. Е, според неговите показатели нивата на дълга в страните от Латинска Америка са относително ниски; обаче качеството на дълга, за който говорихме, е по-ниско.
По този начин, по-ниската цена на дълга, поради по-високото му качество, осигурява по-голяма стабилност на някои страни, които, въпреки че имат високо ниво на дълг, представляват нисък риск, както и доста високи лихвени проценти. Ниски, в сравнение с развиващите се страни в Латинска Америка. Такъв е случаят със САЩ, като страната е ярък пример за това; тъй като те представят 10-годишна облигация с приблизително 1,90%, докато нивата на дълга надхвърлят 100% от техния БВП.
В обобщение можем да направим много ясен извод в почти всички анализирани държави. И то е, че докато Еквадор, с нива на дълга близо 50%, трябваше да се съгласи за спасяване с Международния валутен фонд (МВФ), за да изчисти публичните си сметки, други страни със значително по-висок БВП, както и нива на дългът, който е близо или надвишава 100% от БВП, има по-здрави сметки, както и по-висок рейтинг по отношение на рейтинга; така че способността им да продължават да вземат заеми им позволява да прилагат планове с толкова големи размери, колкото споменатите.
По-голям капацитет, но с ограничения
Въпреки че имаме предвид факта, че има някои държави, които поради характеристиките на своя дълг могат да предприемат инжекции в по-голяма сума от тези, предприети от други, пандемията разкри уязвимостите на всяка от икономиките, които съставляват нашата планета. Някои уязвимости, които бяха засилени с нарастването на обема на публичния дълг, който вече се докосва до историческия си максимум. Е, според данните, публикувани от Световната банка, говорим за ниво на дълга, което вече е започнало да предизвиква загрижеността на основните организации на планетата.
Както казахме, страните насърчиха стимулиращи планове за борба с пандемията. По този начин предприетите планове включват по цялата планета мобилизация на ресурси, еквивалентни на 12 милиарда евро. Въпреки това, въпреки че е очевидно, извършеното инжектиране допринася за сценарий, при който доходите на държавите спадат, докато икономиките стагнират в контекста на генерални икономически свивания на всички континенти.
По този начин ситуацията доведе до това, че за първи път в историята глобалният държавен дълг се изравни с размера на световната икономика. Е, както казахме, поради силното увеличение на международните публични разходи за борба с вируса, добавено към рязкото намаляване на данъчните приходи в резултат на парализа на наложената дейност за ограничаване на разпространението на вируса, световният публичен дълг е регистрирала максимална историческа стойност, която вече достига 100% от световния БВП.
В заключение, ние сме изправени пред необходимия отговор, който смекчи очакваното падане. Както казахме обаче, говорим за дълг, който не е опция за всички страни, което затруднява приобщаващото и генерализирано възстановяване за всички икономики. По този начин, в допълнение, трябва да се отбележи, че обемът на дълга на планетата вече започва да представлява риск от неизвестни измерения, което ще принуди държавите да затегнат коланите си в бъдеще, предвид необходимостта от възстановяване на бюджетната стабилност, изчезнала днес .