Компютри, Интернет или масовото използване на роботи. Всичко това изглежда заплашва хартиената индустрия повече от всякога, чието търсене е спаднало до рекордно ниски нива. Има ли надежда за сектора?
Всеки анализ на развитието на производствените процеси през последните десетилетия лесно ще посочи цифровизацията на икономиката като един от нейните белези. Първите стъпки в тази посока са направени в средата на 20-ти век, с Третата индустриална революция и последвалото разширяване на използването на компютърни инструменти. По този начин голям брой процеси, които преди се извършват ръчно и на хартия, преминават в ръцете на компютри, способни да работят с данни в цифров формат.
През XXI век обаче намаляването на употребата на хартия се превърна в глобална тенденция в ръцете на Четвъртата индустриална революция. Разширяването на Интернет, увеличаването на производителността на преносимите комуникационни устройства (таблети, мобилни телефони и т.н.) и развитието на компютърни системи, способни да обработват все по-големи обеми информация, са основните причини. Освен това има и други фактори с нарастващо значение, като роботизацията на производствените процеси и общото осъзнаване на въздействието върху околната среда на консумацията на хартия.
И накрая, глобалната пандемия COVID-19 засили тази тенденция, тъй като ограничението подобри работата от разстояние, както никога досега. Последицата е, че хартиените компании предвиждат исторически спад в търсенето на някои продукти, не само поради намаляването на икономическата активност като цяло, но и защото много работници вероятно в крайна сметка ще приемат трайно условията за отдалечена работа.
Предимства на икономика без хартия
Преходът към по-малко зависима от хартия икономика има големи предимства. Първо, това представлява значително намаляване на оперативните разходи за компаниите, тъй като замества променливи разходи, пряко свързани с нивото на информация, управлявана от фиксирани разходи при първоначални инвестиции и поддръжка. По този начин обемът на работата може да се увеличи свободно с минимално въздействие върху разходите, улеснявайки разширяването на бизнеса.
От друга страна, възможността данните да бъдат достъпни от различни географски точки позволява създаването на икономии от мащаба на ниво предприятие. Това обикновено се изразява в създаването на специализирани работни центрове (хъбове), които могат да бъдат част от бизнес структурите или да бъдат възложени на външни изпълнители.
Освен това извършването на процеси в цифров формат също намалява рисковете по отношение на информационната сигурност, тъй като избягва рисковете, свързани със загубата или влошаването на хартията. Въпреки че цифровият преход представлява нови предизвикателства като кибератаки или компютърни откази, икономиката също разработва механизми за справяне с тях (резервни копия, защитни стени и др.).
И накрая, наличието на информация, която може да се чете и манипулира на компютрите, също така позволява създаването на роботи, които могат да извършват с нея процесите, които преди са били извършвани на хартия и ръчно. По този начин се отваря възможност за роботизиране на голям брой задачи и напредък към все по-техническа икономика. Следователно съществуването на данни в цифров формат е необходимо (макар и недостатъчно) условие за автоматизация на процесите, което повишава производителността на фирмите.
Има ли бъдеще хартиената индустрия?
Ако погледнем горната графика, намаляването на световното производство на хартия изглежда безспорно. След експанзивен период през 70-те и 80-те години, през 90-те години вече наблюдаваме забавяне на производството в Европа и Америка, което можем да отнесем поне частично на първите наблюдаеми ефекти от дигитализацията. Стагнацията се превръща в рязко намаляване през 21 век, в което дори азиатското производство изглежда е достигнало своя връх.
Това обаче не е лоша новина за хартиената индустрия. Макар да е ясно, че цифровизацията на икономиката е оказала дълбоко въздействие върху производствените нива, тя също така ви предоставя възможността да се преоткриете и да допринесете за промяната, вместо да се опитвате да я отричате.
Истината е, че въпреки спада в производството на хартия, посветена на печата и писането през последните години, има силно търсене на хартия и картон за домашна доставка. Причината е именно дигитализацията на икономиката, защото обобщаването на онлайн покупките е увеличило експоненциално броя на пощенските пратки от компании до техните клиенти. По този начин процесът на промяна, който априори би представлявал заплаха, отваря и нови бизнес възможности за сектора.
Технологични промени
Преходът към по-малко зависима от хартия икономика също е ярък пример за промяна, насърчавана от спонтанността на пазара. В настоящия контекст това придобива особено значение, тъй като понякога посланието, което се повтаря от институциите, е, че големият икономически напредък трябва да бъде насочен (или поне подкрепен) от държавата.
От тази гледна точка пазарните агенти няма да могат да оценят положителните аспекти на определени процеси на промяна, което ги принуждава да бъдат насърчавани от властите. Причините са както предполагаемият краткосрочен подход на предприемачи и потребители, така и съществуването на първоначални инвестиции толкова високи, че само държавата може да ги финансира. Същите тези аргументи са тези, които са били използвани в някои европейски страни, например, за опит за преход към възобновяеми енергийни източници, създавайки сложна мрежа от данъци, субсидии, регулации и диференцирани ставки.
Резултатите са превърнали енергийния пазар в един от най-засегнатите и непълен преход, който крие сериозна неефективност.
Обратното се е случило с хартията, макар че това е вход, който е доста подобен на енергията (в смисъл, че се използва в цялата икономика и потреблението й обикновено е пряко свързано с интензивността или обема на дейност на всеки сектор). В този случай преходът не е воден от срещи на политически лидери на високо равнище, от данъци, които наказват потребителите на хартия, или от субсидии за цифровизация. Това е процес на промяна, който пазарът естествено се е развил, без да е необходима висша координация, чрез „спонтанния ред“, за който толкова много икономисти са говорили през цялата история.
Необходимостта да се преоткриете
Дигитализацията на задачите, които видяхме през последните десетилетия, показва, че такъв преход е възможен. В този случай промяната се извършва по различен начин във всяка компания в зависимост от конкретните обстоятелства и въпреки че това пречи на количественото й определяне, тя също така осигурява голяма гъвкавост, която улеснява ефективното вземане на решения. По този начин можем да намерим дейности, при които преходът е завършен и други, където дори не е започнал, а в рамките на същия сектор също има големи разлики между компаниите.
Във всеки случай няма съмнение, че цифровизацията на икономиката върви ръка за ръка с намаляването на хартията и роботизирането на задачите и че това е тенденция, която трябва да остане. Някои може да възприемат това като заплаха за хартиената индустрия, но в действителност това е чудесна възможност: възможността да се преоткрие и да насърчи промяната.
Никой не може да гарантира успеха му, но широката конкуренция ни позволява да бъдем оптимисти за бъдещето на един от секторите, най-трансформирани от икономическите промени на нашия век.