Пандемията COVID-19 също има много тежки последици за икономиката. Един от най-забележителните ефекти в голямото нарастване на публичния и частния дълг.
Светът все още боли от голямата рецесия през 2008 г., когато избухна здравната криза на коронавируса. Тъй като вирусът се разпространява масово и много икономики все още са парализирани, държавите идват да спасят икономиката. За целта са необходими големи програми за икономическо стимулиране, които наред с други мерки включват намаляване на данъците, освобождаване от данъци и заеми при изгодни условия.
Опитвайки се да избегнат падането на стратегически компании, да подкрепят малките предприемачи и да избегнат спад в доходите на най-засегнатите работници, държавите издават дълг, за да получат необходимото финансиране.
Факт е, че публичният и частният дълг се увеличава и ще се увеличава. Просто погледнете прогнозите на Института за международни финанси, които предвиждат, че публичният и частният дълг ще нарасне от 255 на 325 трилиона долара до 2025 г. Всъщност в най-развитите страни държавният дълг ще бъде 130 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а в САЩ той може да надхвърли 140% от БВП. Тук мнозина може да се чудят дали е възможно да оцелеят с толкова високо ниво на дълг.
Няма съмнение, че са необходими големи фискални стимули, за да може да се върне по пътя на икономическия растеж. И то е, че без растеж няма социален или икономически просперитет. Освен това, ако тези стимули могат да възстановят икономическия растеж, унищожените работни места могат да бъдат възстановени и по този начин държавите ще имат повече доходи, с които да изплатят дълга си.
Европа
Точно в Европа, за да могат правителствата да плащат за високо ниво на дълга, лихвените проценти се поддържат ниски.
Съществуват обаче фактори извън икономическите променливи, които също могат да повлияят на способността на страните да се справят с дълга. По този начин, при най-благоприятния сценарий, ако пандемията се развива благоприятно, икономическата активност се възстановява и се постига силен икономически растеж, не трябва да се налагат такива силни икономически мерки. Напротив, ако в най-лошия случай се случи силен отскок, страни като Италия, с публичен дълг, който надвишава 134% от БВП, биха имали реални проблеми. Инвеститорите ще се опитат да се освободят от италианските облигации, което ще ни доведе до сценарий, много подобен на този на кризата с публичния дълг, която се проведе между 2011 и 2012 г.
Съществуват обаче разлики с предишната криза. Причината е, че Европейската централна банка (ЕЦБ), водена от Кристин Лагард, е готова да се притече на помощ на страните, които са най-засегнати от пандемията и борбата със спекулациите. В този смисъл ЕЦБ допринася чрез програми за изкупуване на дългове и превръща дълга в по-дълги срокове.
Латинска Америка
Ситуацията в Латинска Америка е особено сложна. Нивото на публичния дълг е по-високо от нивото на кризата от 2008 г. и, за да добави обида към вредата, фискалните дефицити значително ограничават възможностите за правителства.
Всичко това усложнява възможностите за получаване на финансиране, особено за страните от Латинска Америка с най-висок дълг. При по-лоши кредитни оценки ще им бъде трудно да получат така необходимото финансиране.
Сред най-задлъжнелите страни в Латинска Америка са Аржентина и Бразилия. Въпреки че, въпреки че има малко записи за Венецуела, се смята, че нивото на задлъжнялост е подивяло.
В случая с Аржентина ситуацията вече беше откровено сложна, тъй като преди пандемията страната беше предположила, че няма да може да плати дълга. Положението на Бразилия е поразително, което изостава в дългове точно зад Аржентина и има достъп до финансиране.
Голяма част от Латинска Америка поддържа дълговете си в щатски долари. В този смисъл поскъпването на долара и обезценяването на латиноамериканските валути допринесоха за влошаване на ситуацията с фискалния дълг в района.
Фискална устойчивост
Има хора, които твърдят, че натрупването на дълг може да се окаже смъртоносно за икономиката и да попречи на икономическия растеж. Има обаче опит като този на Япония, с публичен дълг, който надвишава 230% от БВП, и Италия, която дълго време поддържа нива на публичен дълг, надвишаващи 90% от БВП. По този начин ключът към живота с толкова високи нива на публичен дълг се крие в така наречената фискална устойчивост. С други думи, става дума за възможността да се справим с фискални разходи с достатъчен фискален доход, без да се стига до сериозни проблеми с дефицита, които водят до проблеми с публичния дълг.
Изглежда обаче трудно да се постигне този баланс или устойчивост. Трябва да ограничим щетите, причинени на икономиката, да защитим работниците и компаниите и да рестартираме икономиката към стабилен растеж.
Само при силен икономически растеж и увеличаване на публичните приходи високото ниво на задлъжнялост може да бъде намалено. Проблемът се крие в заплахата от избухване на пандемията, което може да разбие надеждите за силно и бързо възстановяване.