Черната марка се отнася до продукта, който една компания предлага на пазара под нейното име, с признат престиж. Артикулът обаче е произведен от трета страна.
Тоест, черна марка се произвежда от компанията XZ, но се продава под името на друга фирма, например AXS.
Трябва да знаете как да правите разлика между черна и бяла марка. В последния случай дистрибуторът предлага собствена продуктова линия.
Черните марки представляват аутсорсинг на производството на определени стоки от известни марки в техния сектор. Все повече случаи стават известни, особено в хранителната индустрия или в автомобилите.
Защо компаниите се насочват към черна марка?
Има много причини, поради които компаниите могат да се обърнат към черни марки, като например следните:
- Запазване: Винаги, когато се търси възлагането на част от процеса на външни изпълнители, целта е да се спестят разходи и да се разширят маржовете на печалба за маркетинговата компания.
- Възприемане на марката от потребителя: Когато потребителят купи определена добре позната марка, това е, защото й се доверява и позиционирането му е много мощно. Обемът на продажбите на продукта ще бъде по-голям, ако той носи етикета на призната водеща фирма на пазара.
Последици от черните марки
За крайните потребители е трудно да идентифицират произхода на продуктите, които консумират. В много случаи на етикетите и опаковките не е ясно дали марката на дистрибутора е производителят или не. Например европейските разпоредби не ви задължават да кажете страната на произход, само ако тя е произведена в рамките на или извън Европейския съюз. Подобна информация е недостатъчна при няколко обстоятелства.
Потребителят на нашето общество е интелигентен, той обича да знае артикула, който купува, и да го сравнява. Поради тези разследвания и жалби се обсъжда регулирането на европейската система за етикетиране, за да бъде тя по-прозрачна. По този начин, при предупреждение за храна, ще бъде много по-лесно да откриете засегнатите продукти, например.
При системата за черни марки качеството на офертата не се поставя под въпрос, а липсата на информация, която достига до потребителя.
Струва си да се каже, че маркетинговите компании може да не са напълно съгласни, че етикетирането предоставя цялата информация на потребителя. Това е така, защото обществеността може например да открие, че производителят няма престиж.
С други думи, водещата компания може да загуби пазарен дял, ако разкрие кой е производителят на продукта, който разпространява.
Примери за черни марки
Можем да представим няколко примера за черни знаци:
- Nestlé и R&R Ice Cream: Nestlé предлага на пазара марката си, лидер в своя сектор, продукти от британския R&R Ice Cream.
- Келози и Гулон: Фабриката Gullón в Паленсия произвежда зърнени култури за добре познатата марка Kellogs, които се предлагат на пазара под това име.
- Inopack, Vitalinea и Lidl: Inopack произвежда кисели млека, които отиват при дистрибуторите на супермаркети Lidl като техен частен етикет. Тези млечни продукти обаче се предлагат и на пазара с добре познатата марка Vitalinea.
- Renault и производители на части: За сглобяване на автомобил са необходими множество части. Фирмата Renault например не е производител на тези авточасти, а се грижи само за сглобяването, дизайна на модела и стандартите за качество. Изграждането на частите е възложено на помощни компании като Gestamp или Grupo Antolín, които от своя страна доставят други водещи марки като Ford.
Фернандо Оливарес, професор от Университета в Аликанте, в книгата си "Брандове на бунта" цитира повече от 40 марки, които те произвеждат за други.
Разлика между черни и бели марки
Белият етикет е марката на дистрибутор (например супермаркет), под която се продават продукти, произведени от други компании, и то на конкурентни цени. Ярък пример за този модел в Испания е стратегията на Mercadona с продукти като Hacendado (сладкиши и зърнени храни), чийто производител е Grupo Siro.
Разликата с черните марки е, че те се продават на по-висока цена, защото отговарят на стандартите за качество и позициониране на известни марки. Реалността обаче е, че няма толкова голяма прозрачност, когато става въпрос за определяне кой е този производител, какъвто е случаят с частните търговски марки.