Кризата с второстепенна криза е финансова криза, настъпила в световната икономика през 2008 г. Тя произхожда от Съединените щати, но бързо се разпространява във всички икономики. Нарича се криза с субстандартна цена поради факта, че нейният спусък е високият кредитен риск. Както и неплащането на активи, които са били обект на високорискови ипотеки.
С други думи, второстепенната криза е произведена чрез отпускане на кредит на субстандартния сегмент, т.е. на хора, които при нормални условия на финансиране имат висок кредитен риск. Неговият контраст е основният сегмент, който има по-нисък кредитен риск.
Тази криза се нарича субстандартна, тъй като финансовите институции концентрираха голямо количество „токсични активи“ в своите баланси. Тези боклуци са съставени от субстандартни ипотеки. Тези заеми, преди балонът с недвижими имоти, през който икономиката преминаваше, бяха в неизпълнение, което доведе до обезценяване на тези активи. Ниските лихвени проценти, представени от северноамериканската икономика по това време, доведоха до огромна задлъжнялост на семействата. В допълнение, в сценарий, при който домът е преживял сценарий на надценяване.
Произход на второстепенната криза
Произходът на второстепенната криза се търси в балон с недвижими имоти, създаден по цялата планета, но който произхожда от Съединените щати. При сценарий, при който жилищата бяха надценени, лихвените проценти, представени от Съединените щати по това време, бяха много ниски. Това доведе до задлъжнялост на семействата, които от своя страна инвестираха в жилища за спекулативни и неспекулативни цели, поради този достъп до кредит. Предвид обема на дълга, който се развиваше в американската икономика, банките, за да получат по-голям обем бизнес, започнаха да дават ипотеки на онези семейства, за които се смяташе, че са с висок кредитен риск.
По този начин, тъй като ипотечните заеми бяха отпуснати на тези второстепенни семейства, банката беше натоварена да концентрира тези заеми в активи, които впоследствие търгуваше на финансовите пазари. В този смисъл, въпреки че бяха интегрирани в пакети, съставени от много ипотечни заеми, кредитният рейтинг продължаваше да бъде висок, тъй като диверсификацията се считаше за безопасна, което впоследствие се оказа безполезно. И то е, че докато всички високорискови кредити бяха концентрирани в токсични активи, рискът продължаваше да нараства, докато вероятността от неизпълнение се увеличаваше.
По този начин напрежението на финансовите пазари продължи да нараства, докато ликвидността отслабваше. По този начин, увеличението на лихвените проценти, извършено от Федералния резерв, заедно с алармата за неизпълнение, генерирано у инвеститорите, разкриха мрежа от токсични активи, които в светлината на данните не бяха подкрепени с никаква гаранция, гарантираща плащането на тези ипотеки. Дотолкова, че през септември 2007 г. се спука балон, който ще влезе в историята като Голямата рецесия, криза с недвижими имоти или, както се посочва в статията, криза с вторичен размер.
Причини за второстепенната криза
Сред причините, довели до колапса на финансовата система, първо в САЩ, а по-късно и в света, трябва да се подчертае основната роля на банките. Те проявяват много неразумно поведение и даряват семейства с ниски доходи със средства за придобиване на къщи, които по-късно не могат да платят.
С други думи, банките започнаха да отпускат заеми на високорискови сегменти от населението. Сегменти, които, въпреки че имат голяма вероятност от неизпълнение, са успели да получат достъп до финансиране.
В допълнение към това обаче има и други причини, които в крайна сметка генерират второстепенна криза, подчертавайки следното:
- По-ниски лихвени проценти: Цените бяха много ниски. Това насърчи заемите от семейства, които се удавиха с високи ипотечни заеми.
- Ниска кредитоспособност на купувачите на жилища: Кредитоспособността на ипотекарните ищци беше много ниска, така че рискът от неизпълнение беше висок.
- Надценяване на цените на жилищата: С нарастването на търсенето се повишиха и цените. Така къщите бяха преоценени много за много кратко време.
- Продажба на ипотечни пакети: За по-голяма печалба банките концентрираха тези ипотеки и ги диверсифицираха в пакети, наречени CDO. Тези пакети се търгуваха на пазара, разпространявайки заразата в други банки.
- Надценяване на активите от рейтингови агенции: Рейтинговите агенции, в сътрудничество с банките, отговаряха за оценката на кредитното качество на тези пакети. Рискът беше прекалено нисък, скривайки токсичността, представена от тези опаковки.
- Недоверие между банките: С нарастването на обема на токсичните активи в балансите банките започнаха да си имат недоверие. Това генерира плашене сред инвеститорите.
- Ниска ликвидност в икономиката: Тъй като ликвидността беше концентрирана в активи, тя изчезна от балансите на банките. Ситуация, завършила с фалита на големи инвестиционни посредници като Lehman Brothers.
По този начин това са основните причини, които експертите смятат за основни в кризата от 2008 г. Криза, която обърна финансовата система, създала един от най-големите балони в историята на световната икономика „с главата надолу“.
Последици от второстепенната криза
С избухването на жилищния балон детонира Голямата рецесия, в която икономиката ще бъде потопена до 2015 г. Избухването на второстепенната криза доведе до ужасни последици за световната икономика. Ситуацията, която се случи с икономиката, след фалита на една от най-големите инвестиционни банки като Lehman Brothers, както и спасяването на Merrill Lynch, беше опустошителна за пазарите. Икономиката се сриваше и паниката разтърси финансовите пазари.
Много от последствията произтичаха от тази тежка икономическа криза. На първо място, тежкият шок, който различните икономики, изграждащи планетата, видяха. В този смисъл всички икономики претърпяха влошаване на показателите, започвайки от брутния вътрешен продукт (БВП). Освен това кризата създаде ситуация, която доведе до влошаване на здравето, тъй като нивата на бедност и безработица скочиха рязко.
Нито трябва да забравяме ефектите върху неравенството. В този смисъл разликата между богатите и бедните се увеличи в сравнение с нивата отпреди кризата. Ситуация, към която беше добавен броят на самоубийствата, станали на планетата, произтичащи от ситуацията на бедност и безработица, породени от кризата.
Сред последиците си струва да се откроят и финансовите спасителни мерки, които различните страни трябваше да направят, за да не загубят вложителите целия си капитал. Междувременно банките трябваше да се сблъскат с засилване на международните банкови разпоредби, както и с поредица санкции, които трябваше да платят.