Данък Тобин - какво е това, определение и понятие

Данъкът на Тобин е наименованието, което е дадено в разговор на данъка върху определени финансови транзакции, чиято основна цел е да се намери възпиращ фактор за спекулативното явление.

Това е концепция, разработена от носителя на Нобелова награда за икономика Джеймс Тобин. Тобин представи този данък през 70-те години на миналия век чрез публикацията си „Предложение за международна парична реформа в Източния икономически вестник“. По принцип тази концепция, чиито корени се основават на кейнсианството, предлага да се облагат капиталовите потоци с 0,5% и по този начин да се обезсърчат спекулативните нагласи.

Данъкът на Тобин е много повтаряща се концепция в настоящата икономическа дискусия. Е, това се превърна, няколко десетилетия след създаването му, в референтна идея на антиглобалисткото движение през последните години.

Чрез налагане на данъци върху финансовите транзакции теоретиците на антиглобализацията твърдят, че по-добро, по-справедливо и по-ефективно разпределение на богатството ще бъде постигнато в световен мащаб. Преди смъртта си през 2002 г. самият автор се дистанцира от тази позиция, оправдавайки се като твърд защитник на свободната търговия.

Ползи от прилагането на данък Тобин

Основни предимства на данъка Тобин:

• По-високо ниво на доходи в ръцете на правителствата и икономическите институции, които биха могли да отидат в по-слабо развити области.
• Сътрудничество на банки и финансови субекти за намаляване на дълговете на страните.
• Принос за по-голяма стабилност на финансовата система, превеждаща се в по-голяма солидарност към бедните страни и надзор на наднационални надзорни организации.

Авторът от Северна Америка предложи да наложи данък върху всяка сделка или финансова операция, която надхвърля националните граници и между различни валути или валути, особено желаейки да повлияе на капиталовите потоци в краткосрочен план. По този начин той се опита да предотврати или възпрепятства съществуването на по-голяма печалба или полза от страна на тези, които се възползваха от колебанията, причинени от обменните курсове.

С ревизиите на модела отскоро концепцията е разширена и върху други активи, като акции, облигации или дългови ценни книжа.

Критики на данъка Тобин

Сред основните критики към данъка на Тобин са:

• Разграничаването между спекулативно и неспекулативно движение на капитали не е толкова лесно. Спекулантите могат да разработят механизми за укриване и трансформация на своя капитал, като например данъчните убежища.
• Ако тази ставка не се прилага от повечето или от всички страни, тя не работи. Защото спекулантите винаги биха намерили убежище за своите операции някъде.
• В борбата срещу бедността такава мярка би била недостатъчна, ако бъде придружена и подсилена от други мерки за развитие и растеж. Особено в най-нуждаещите се райони на планетата.
• Дори би могло да обезкуражи инвестициите поради увеличаването на данъците.