Общата теория за заетостта, лихвата и парите е най-важната работа на естествения икономист на Великобритания Джон Мейнард Кейнс. Публикуван е през февруари 1936 г. и е довел до безпрецедентна революция в икономическата мисъл. Тази книга е известна сред икономистите като „Обща теория“.
Общата теория за заетостта, лихвите и парите, документ, публикуван след кризата от 1929 г. (известен като Голямата депресия), породи това, което сега познаваме като „Кейнсианска революция“. В своята работа Кейнс твърди как заетостта, доходите и лихвените проценти са свързани помежду си.
Причината, поради която работата му предизвиква обрат в икономическата мисъл на времето, е ситуацията, в която е публикувана. В работата си той се опита и всъщност успя да обясни как икономическата ситуация, доминираща в Съединените щати, може да бъде обърната с поредица от мерки. Тези действия в крайна сметка се опитваха да реактивират икономическия растеж, променяйки факторите, които го съставят.
Фактори, определящи икономическия растеж
Джон Мейнард Кейнс разглежда в книгата си това, което той разбира като двата фундаментални проблема, които са довели до недостатъчно търсене през 30-те години, което е попречило на САЩ да излязат от кризата: безработица и дефлация. И за борба с тях тя цели да стимулира глобалното търсене.
При предположението, че глобалното търсене се равнява на глобалното предлагане, ще вземем формулата за БВП като ориентир:
БВП = C + I + G + (X - M)
Във формулата С представлява потреблението на домакинствата, I представлява инвестициите, G публичните разходи, X износа и M вноса.
По този начин, за да се увеличи БВП, трябва по математическа логика да извършим поредица от мерки за увеличаване на потреблението (C), инвестициите (I), публичните разходи (G) и нетния износ (XM), т.е., което увеличава разлика между това, което продаваме в чужбина (износ) и това, което купуваме от чужбина (внос).
Консумация (C)
Според Общата теория потреблението зависи основно от разполагаемия доход. За да се увеличи разполагаемият доход на икономиката като цяло, на първо място е необходимо да се намали нивото на безработица, доколкото позволяват технологиите, ресурсите и факторните разходи.
И накрая, според британския икономист (Кейнс) заетостта се определя от три фактора: пределната склонност към потребление, пределната ефективност на капитала и лихвения процент. С други думи, ако увеличим разполагаемия доход (дохода, който имаме след държавна намеса), потреблението ще се увеличи. Знаейки това, основният източник, от който гражданинът получава доходите си, е заетостта. В среда като Голямата депресия, с прекомерна безработица, беше необходимо да се справим с проблема в корените му. По този начин трудната задача да се намали безработицата възможно най-много е да се променят факторите, които определят безработицата според Кейнс. За това Кейнс посочва, че за ефективното функциониране на икономиката е необходима държавна намеса. В заключение, като вземем предвид капиталовото значение на заетостта спрямо разполагаемия доход, за да бъде това възможно най-много, трябва да намалим данъците.
Инвестиция (I)
Инвестициите зависят, както казва икономическата теория на Кейнс, от лихвените проценти и растежа на доходите. Това зависи от лихвените проценти, тъй като колкото по-евтино е финансирането, толкова повече ще се увеличи инвестицията. Например, при други условия, предприемачът е по-вероятно да помисли за искане на заем, ако лихвеният процент, който трябва да плати, е 1%, отколкото ако лихвеният процент, който трябва да плати, е 10%. Първият лихвен процент, по-евтин, дава по-голяма грешка в оценките на рентабилността. Във втория заем, най-скъпият, предприемачът е принуден да отхвърли всички онези инвестиции, чиято рентабилност е по-малка от 10%. И накрая, инвестицията също зависи от растежа на доходите. Ако един предприемач печели повече, той вероятно ще инвестира повече парични единици. Основната мярка, предложена от Кейнс, е да намали лихвените проценти, за да насърчи инвестициите.
Публични разходи (G)
Публичните разходи или публичното потребление включват всички държавни разходи в дадена държава. Според Кейнс държавата трябва да понесе, ако е необходимо, временно увеличение на публичния дефицит, за да пренасочи икономическия растеж. Чрез увеличаване на публичните разходи се изграждат публични инфраструктури, като училища, болници, пътища, телекомуникационна мрежа и др. Благодарение на това безработицата се намалява, тъй като държавата се нуждае от работна ръка.
Нетен износ (X-M)
И накрая, нетният износ е разликата между това, което продаваме на други страни и това, което купуваме от други страни. За да увеличи нетния износ, Кейнс предложи обезценяване на обменния курс, тоест обезценяване на валутата на страната. Колкото по-евтина е валутата ни, твърди Кейнс, толкова по-вероятно е да продаваме в чужбина.
В заключение безработицата и дефлацията съжителстваха в Съединените щати и Кейнс предложи модел, който да обясни как да се борим с тези две злини. Този модел е не друг, а този на глобалното търсене.
Критика на кейнсианския модел
Мерките, предложени от Кейнс, работеха много добре до 1970 г. Същата година инфлацията и безработицата настъпваха едновременно. Британският икономист смята, че безработицата и инфлацията не могат да съществуват едновременно просто защото намаляването на безработицата намалява разполагаемия доход. С намаляващия разполагаем доход нямаше смисъл да се мисли за покачване на цените.
През 1970 г. настъпи инфлация, произведена не от търсенето, както Кейнс смяташе, а от предлагането. Инфлацията е причинена от увеличаване на разходите за енергия. Следователно много критики към неговия модел възникнаха от това, което се счита за неокласическа икономическа мисъл, както и от неолибералната икономическа мисъл.