Като цяло стимулът е външен елемент, който движи развитието на определена дейност. В случая на икономиката той може да се приложи както в макроикономическата сфера, така и в частната среда.
Тогава стимулът е действие, чиято цел е да генерира реакция. По този начин може да се третира, например, промяната в икономическа променлива.
Понятието стимул често е тясно свързано с паричната политика и фискалната политика. Те съответстват на мерките, които правителствата предприемат, за да повлияят на икономическата дейност.
Това се случва главно, когато има някаква променлива, като брутен вътрешен продукт (БВП) или частни инвестиции, която правителството се стреми да ускори или забави.
Пример за икономически стимул
Пример за икономически стимул е този, използван от Федералната резервна система на САЩ (FED). Това, за да се възстанови от финансовата криза, избухнала през 2008 г.
Планът на Фед се състоеше от закупуване на държавни облигации на САЩ и финансови активи, обезпечени с ипотечни кредити. По този начин тя беше насочена към инжектиране на пари в икономиката. По този начин, с повече налични пари, финансовите институции биха искали да предоставят повече кредити на по-ниска цена. Следователно, според теорията, това би увеличило потреблението и инвестициите, ускорявайки икономическия растеж.
Този план, наречен количествен стимул, беше нетрадиционен инструмент, използван по изключителен начин. Трябва обаче да се отбележи, че като цяло паричните власти разполагат с инструменти за прилагане на стимули. Един от най-известните е официалният лихвен процент. Тази променлива се използва от банките за определяне на лихвения процент по заемите, които ще бъдат дадени между тях (междубанков лихвен процент).
Така че, когато централната банка понижи своя референтен лихвен процент, тя се стреми да намали междубанковия лихвен процент, намалявайки разходите за банките за набиране на средства. По този начин финансовите институции се насърчават да предоставят повече кредити на обществеността. Обратното се случва, когато бенчмаркът се повиши.
Стимул на труда
Друга област, в която може да се приложи концепцията за стимул, е на работното място. Например, когато работниците са възнаградени за изключителните резултати от работата си.
В този случай логиката на стимула е, че служителят се чувства мотивиран. По този начин ще бъдете по-продуктивни и следователно резултатите на компанията ще са по-добри.
Горното се прилага, например, когато компанията присъжда бонус на работника, който получава най-добрия брой продажби. Трябва обаче да се изясни, че стимулът не е непременно паричен. Това може да бъде например публичното признание за най-добрия служител на месеца.