Клиринговата къща е сдружение или институция, чиято мисия е да гарантира и наблюдава кредитни институции, инвеститори и други финансови агенти, за да могат те да извършват плащанията си и да могат да извършват клиринг и сетълмент помежду си.
Основната мисия на клиринговите къщи е да избегне риска от несъответствие на контрагента във финансова транзакция и този риск, при който придобитите финансови ангажименти не могат да бъдат изпълнени.
Например, той гарантира транзакции с фючърси и опции, като гарантира анонимност между страните. На фючърсния пазар има различни клирингови къщи, които представляват транзакции в различни страни, като BME Clearing, Eurex Clearing, CME Clearing Europe, ICE Clearing или Euro CCP, наред с други.
Методът на компенсация се свежда до един баланс, където се обобщава общата сума на всички транзакции, извършени между различни страни, натрупвайки всички операции по нетна сума между финансовите субекти. Те се уреждат чрез сметки, които в случай на която и да е държава са открити в Централната банка на тази държава.
Клиринговите къщи са известни още като клирингови къщи и тяхната основна характеристика е, че те не се позиционират на пазара. Позицията му е нетна между купувачите и продавачите, участващи в нея.
Предимства и недостатъци на клиринговите къщи
Предимствата, които можем да подчертаем при тяхното съществуване, са, че те намаляват риска на контрагента на пазара. Освен това, на регулаторно ниво, те позволяват по-ефективно да се отчита обемът на търговията с деривати и позволяват да се контролира издаването на непокрити деривати, като суапове по кредитно неизпълнение или CDS. По този начин е по-лесно да се прилагат данъци върху сделките, извършвани с тях.
Недостатъците са свързани с увеличаването на гаранциите, необходими за функционирането. Тъй като целта е да се осигури сигурност при сделките, засягайки ликвидността на пазара и ограничавайки достъпа му. Това последствие кара инвеститорите да изберат извънборсови (извънборсови) финансови продукти. Продукти, при които гаранциите са по-ниски и достъпът е по-лесен. Контролът на тези видове нерегулирани пазари обаче става по-труден за регулаторите.
