Тестът за пригодност на MIFID (Тест за годност) е документ под формата на въпросник, който оценява инвестиционните цели, финансовото състояние и познанията за финансовите пазари на инвеститора. Тестът за годност определя рисковия профил на инвеститора.
Тестът за годност се изисква за всички клиенти на дребно, на които трябва да бъде предоставена финансова консултация или услуга за управление на инвестиционен портфейл.
Чрез теста за годност финансовите институции оценяват своите клиенти по:
- Вашите инвестиционни цели.
- Вашето финансово състояние.
- Неговите знания и опит на финансовите пазари.
В зависимост от резултатите, получени в теста, на клиента се приписва определен рисков профил.
Профил на риска от теста за годност
Той отразява степента на неприязън към клиента по отношение на финансовите продукти или услуги, които той изисква на пазара. Предприятието ще използва този профил като мярка за степента на риск, който всеки клиент е готов да поеме. Те обикновено се класифицират, както следва:
- Консервативен или нисък риск
- Умерен или среден риск
- Рисковано, смело или с висок риск
Предприятието няма да предлага високорискови продукти на много консервативни клиенти. Този тип продукти, например емисии на акции, са насочени към клиенти с по-рискови профили.
Директивата за MIFID има за цел да гарантира защита на инвеститорите, като вземе предвид сложната и променяща се среда на финансовите пазари. Чрез теста за годност се прави опит да се попречи на клиента да сключи договор за продукт, който всъщност не разбира или е наясно с присъщите рискове.
Тест за годност срещу тест за удобство
И двата теста обикновено се представят съвместно от обектите. Те обаче имат разлики:
| ИЗПИТВАНЕ НА ПОДХОДЯЩОСТ | ||
|---|---|---|
| За какви продукти и услуги? | Съдържание на въпроса | Резултат |
| Персонализирани съвети
Управление на портфейла | Инвестиционни цели на клиента
Финансова ситуация Финансови знания и опит | Профил на риска на клиента:
Консервативен Умерен Рисковано Други |
| Тест за удобство | ||
|---|---|---|
| За какви продукти и услуги? | Съдържание на въпроса | Резултат |
| Сложни продукти (фиксиран доход със структура, подчинен дълг, предпочитан, деривати и др.)
Някои некомплексни продукти, ако инициативата за сключване на договор е на субекта (средства, публичен дълг на определени държави и др.). | Познаване на финансовите пазари на клиента
Предишен инвестиционен опит | Удобни продукти за клиента
Неподходящи продукти |
Съответствие с нормативните изисквания на MIFID
От 2007 г. насам всички финансови институции в държавите-членки на Европейския съюз трябва да спазват изискванията на регламентите за MIFID.. Обхватът му се разпростира върху финансовите дейности на персонализирани консултации, дискреционно управление на портфейла и договаряне на средства и ценни книжа. Освен това MIFID изисква от финансовите образувания да класифицират своите клиенти в следните категории:
- Допустим аналог (допустим контрагент): Клиенти, които поради своята правна същност могат да действат директно на финансовите пазари. Например големи кредитни институции или управляващи дружества на институция за колективно инвестиране (IIC). По регламент се счита, че не е необходимо да се провежда тест за годност и тест за удобство за този тип клиенти, тъй като се предполага, че те имат най-високо ниво на финансови познания и опит.
- Професионален (професионален): Клиенти, за които се предполага, че имат и големи финансови познания за оценка на рисковете от определено инвестиционно решение, но на по-ниско ниво от тези, категоризирани като допустими контрагенти. Например средни доставчици на инвестиционни услуги. Нито регламентите считат за необходимо да се провеждат тестове за годност и тестове за годност за този тип клиенти.
- Търговци на дребно (на дребно): Останалите клиенти, които не са включени в предишните категории и нямат обширни финансови познания. Всъщност повечето индивидуални клиенти и клиенти за МСП са клиенти на дребно. В този случай MIFID изисква най-високо ниво на защита и винаги ще е необходимо да се извърши както тестът за годност, така и тестът за удобство. Всъщност и двата теста трябва периодично да се преглеждат за всеки от клиентите и, когато е уместно, да се модифицират, ако финансовите познания на клиента се променят.