Универсалното банкиране е бизнес модел, който се стреми да предложи широка гама от финансови продукти и услуги. По същия начин той не е насочен към една целева аудитория, а по-скоро се опитва да разнообрази възможно най-много клиентското си портфолио.
Тази стратегия е предпочитана от феномена глобализация и електронно банкиране. В противен случай отдалечените финансови операции не биха могли да бъдат удължени.
Освен това този тип банкиране е противоположно на специализацията в даден продукт, тип клиент или географска област.
Предимства и недостатъци на универсалното банкиране
Сред предимствата на универсалното банкиране са:
- Той представя икономии от мащаба. Това означава, че с разрастването си компанията ще харчи по-малко за всяка допълнителна предоставена услуга. Това е така, защото банката вече има инсталиран капацитет, който може да използва, например, за насочване към нова пазарна ниша. Не е необходима голяма допълнителна инвестиция, за да постигнете тази цел.
- Финансовата институция разполага с информация от своите клиенти, която може да използва за създаване на нови продукти.
- Диверсифицирайки своя източник на доход, банката става по-силна и нивото на риск, на което е изложена, намалява.
Има обаче и някои недостатъци:
- Когато финансова институция извършва различни дейности, това представлява по-голямо предизвикателство за надзорните органи. Държавата трябва да наблюдава функционирането на всички сфери на бизнеса на банката, за да избегне например отпускането на заеми с високо ниво на лош дълг.
- Възможно е да има трудности при набирането на дял в определени пазарни сегменти, например селските райони. За тези клиенти е по-подходящо по-персонализирано предложение, като това, предлагано от селските спестовни каси.
- Вътрешният контрол на финансова институция, за да се предотврати лошо управление от мениджъри или служители, е по-сложен, колкото по-обширни са нейните операции.