С доход на глава от населението над нивата от 2007 г., европейските икономики ускоряват своя растеж и се подготвят да насърчават други цели като социалната политика. Съществуват обаче и причини да се изчака окончателен лакмус за ЕС, преди да се обмисли кризата.
Десет години след началото на Голямата рецесия европейската икономика вече е официално възстановена или поне това твърди прессъобщението, публикувано от Европейската комисия на 9 август. Текстът, публикуван от властите в Брюксел, посочва политиките на Общността като отговорни за напредъка, постигнат през последното десетилетие, сред които БВП, който расте непрекъснато в продължение на 5 години, равнищата на безработица вече на нивата от 2008 г., се открояват повече банки. Платежоспособност, нагоре инвестиции и по-здрави публични сметки. Освен това в изявлението се отбелязва, че постиженията са и чудесна възможност за напредък в социалната програма на ЕС и за ускоряване на икономическия съюз.
За съжаление не всички икономисти споделят оптимизма на Брюксел. Това означава, че макар положителният знак на някои макроикономически променливи да е неоспорим, има и други, които засягат анализаторите. В тази статия ще направим преглед на развитието на европейските икономики през Голямата рецесия, като анализираме както постигнатите постижения, така и потенциалните рискове в бъдеще.
Данни за добър растеж, но все още има дълъг път
Истината е, че, наблюдавайки доказателствата в графиката по-горе, можем лесно да проверим достоверността на изявлението на Комисията. През десетилетието непосредствено след избухването на кризата европейският доход на глава от населението се е развил в 3 фази: рецесия (2008-2009 г.), стагнация (2010-2013 г.) и възстановяване (2014 г. нататък). Резултатът е, че 10 години по-късно БВП на глава от населението вече е далеч надхвърля нивата отпреди кризата, и всички прогнози сочат към по-нататъшно ускоряване на растежа.
Причините за европейското възстановяване са различни и сложни, но особено усилия за фискални икономии заедно със спасителните механизми (което направи възможно да се гарантира стабилността на финансовата система и еврото) и политика на парична експанзия на ЕЦБ. Към тези два фактора бихме могли да добавим и други от голямо значение, като спада на цените на петрола и способността на някои икономики (Германия, Холандия и др.) Да намалят зависимостта си от вътрешното потребление и да преориентират модела си на растеж към външния сектор. , чрез реформи, които спомогнаха за повишаване на производителността.
Положителното развитие на дохода на глава от населението обаче има важна последица, спомената в изявлението на комисаря по икономическите въпроси Пиер Московичи: възстановяването е по-интензивно в някои страни, докато други все още остават в застой. Както сме коментирали в предишни статии, кризата спря конвергентната тенденция на икономиките на ЕС и задълбочи техните различия, в допълнение към прехвърлянето на динамиката на БВП от Южна към Източна Европа. Доходът на глава от населението е ярък пример за тази ситуация: докато страни като Италия, Испания и Гърция все още не са достигнали нивата си отпреди кризата, Германия, Обединеното кралство и Полша вече са ги надминали значително.
Второ, има и други макроикономически променливи, които е от съществено значение да се анализират, за да се разбере развитието на европейската икономика през последното десетилетие. Както можем да видим на графиката, кризата от 2007 г. имаше силно въздействие върху темповете на растеж, въпреки подобрението в данните, регистрирани през последните месеци. Важно е също така да се има предвид, че част от увеличението на БВП през 2007 г. все още може да се дължи на нежелани явления като балони в определени сектори, което би означавало, че ефектът върху реалния растеж ще бъде много по-малък от очевидния и че европейският днес икономиката може да се ръководи от по-здравословен и по-умерен динамизъм.
По отношение на безработицата, от друга страна, можем да намерим благоприятна еволюция в някои страни (като Германия или Обединеното кралство), но отново има дълбоки разлики между страните. В този смисъл пукането на балоните, образувани в Испания и Гърция, все още разкрива наследството на милиони безработни, които не винаги могат да намерят възможности за реинтеграция на работа в икономики, принудени да променят производствените си модели. За съжаление, ако тези усилия все още са недостатъчни, създаването на работни места в Европа също не е предпочитано от продължителна стагнация на две от основните й икономики: Италия и Франция.
Нещо подобно може да се каже за публичния дефицит, все още силно обременен от увеличаването на дълга (въпреки намаляването на разходите за финансиране, породено от паричната експанзия на ЕЦБ) и от спада в събирането на данъци, както и от ригидността на публичния разходи в различни сектори. Въпреки усилия за фискална консолидация които са извършени от повечето страни от ЕС, все още има големи разлики между тези, които имат своите публични сметки в ситуация на дефицит (Испания, Обединеното кралство, Франция) и тези, които са успели да ги изчистят (Германия, Холандия, Чехия Република).
От друга страна, може би най-положителните данни от анализираните променливи са тези, които можем да наблюдаваме във външнотърговския баланс: през последните 10 години ЕС успя да консолидира излишък, който вече представлява 3,5% от БВП. Противно на това, което твърдят някои икономисти, това подобрение не се дължи на намаляване на вноса, причинено от спада на вътрешното потребление (тъй като покупките от чужбина са се увеличили с 3,3 пункта над БВП), а на силно увеличение на износа (което нарасна с 6.2 пункта за същия период). Което ни позволява да заключим, че наистина е имало трансформация на производствени модели в много европейски икономики, в смисъл на увеличаване на производителността за постигане на конкурентоспособност на международните пазари и по този начин компенсира забавянето на вътрешното търсене.
Една причина за безпокойство: дългът
И накрая, важно е също така да се помни, че възстановяването на европейските икономики се дължи много повече на политиката на парично разширяване на ЕЦБ, отколкото на фискалните стимули на националните правителства. В този смисъл няма съмнение, че подобряването на средствата за финансиране на банките, работещи в ЕС, е довело до по-добра стабилност на финансовата система, която е била особено засегната от кризата. Освен това инвестициите успяха да останат на приемливи нива благодарение на силната парична инжекция, насърчавана от Марио Драги, докато плановете за QE за масовото изкупуване на държавен дълг позволиха на някои държави да продължат да финансират публичните си разходи, като избягват изгонването им от пазарите на столиците и следователно отидете на спасителни програми.
През последните 10 години в ЕС са създадени 19 евро дълг за всяко евро от генерирания БВП
Възможно е обаче също така да се възрази, че прекомерната роля на ЕЦБ като купувач на ценни книжа с публичен дълг може не само да действа като спирачка за фискалната консолидация (тъй като страните с дефицит, виждайки разходите си за финансиране, равни на тези на останалите, биха загубили стимули за почистване на техните финанси), но също така може да изкриви цените. По този начин бихме попаднали в ситуация, при която пазарите не са в състояние точно да отразяват равновесните цени, тъй като те биха били изкуствено намалени от действието на един от основните им агенти.
От друга страна е тревожно, че обемът на дълга (както публичен, така и частен) е нараснал много по-бързо от самата икономика от 2007 г. насам, с кумулативно увеличение от над 13 700 000 млн. Евро (при постоянни цени) в края на 2016 г. Използвайки същия дефлатор, ако вземем предвид ръста на брутния вътрешен продукт от около 700 000 милиона, ще стигнем до извода, че през последните 10 години, приблизително 19 евро дълг за всяко евро от генерирания БВП. Тази цифра сама по себе си не трябва да бъде отрицателна (много икономики са успели да комбинират своя растеж с по-високи нива на ливъридж), но може да бъде дългосрочен рисков фактор ако ЕЦБ започне да оттегля своите стимулиращи мерки и лихвените проценти отново се повишат.
Край на кризата или тест за киселина?
Анализът на представените данни относно дохода на глава от населението ни позволява да заключим, че възстановяването на европейската икономика вече е реалност, въпреки че кризата до голяма степен наруши процеса на сближаване, съществуващ поне от Договора от Маастрихт. Естествено, диверсификацията на моделите на растеж сигнализира за нужда от повече реформи в страните, които все още остават в застой (Франция е най-парадигматичният случай), така че в бъдеще конвергентната тенденция да може да бъде възстановена и икономическото обединение, за което мечтаят толкова много властите в Брюксел, е осъществимо.
Европейските икономики ще бъдат изправени пред истински лакмус тест: да могат да продължат да растат, без да разчитат на импулса на ЕЦБ
Междувременно перспективите за заетост не са толкова оптимистични, тъй като много икономики са близо до нивото на структурна безработица, в резултат на промени в производствения модел които генерират несъответствия между търсене и предлагане. Въпреки това повечето анализатори очакват динамичността на пазара на труда да поддържа положителен знак, макар и отново с големи различия между страните.
Голямата загриженост, в светлината на предоставените данни, е силният ръст на публичния и частния дълг, въпреки че тази тенденция може да се смекчи, ако процесът на фискална консолидация продължи и ако ЕЦБ намали плановете си за стимулиране. Поради тази причина европейските пазари вече заемат позиции преди възможен рестриктивен обрат в паричната политика което може да бъде обявено през септември, все още без да се знаят намеренията на Марио Драги. В случай, че лихвените проценти наистина се повишат или започне постепенно оттегляне на плановете за QE, европейските икономики ще бъдат изправени пред истински лакмус тест: да може продължават да растат без инерцията на ЕЦБ. Само по този начин ще разберем може би до каква степен настоящият растеж се дължи на по-ефективен производствен модел или просто е последица от изкуственото вливане на ликвидност на пазарите; Само по този начин ще разберем дали вече може да се говори за истинско възстановяване на европейските икономики и дали най-накрая можем да потвърдим, че Великата рецесия е приключила.
