Миналия февруари доклад на Международния валутен фонд постави растежа на индийската икономика през 2015 г. на 7,5%, като по този начин надмина Китай (6,9%) и затвърди позицията му на развиваща се сила и един от най-големите допринасящи за световния икономически растеж. Днес БВП на Индия е около 2,051 трилиона долара (деветата световна икономика), а нейното население вече достига 1 277 милиона жители, като прогнозата е да се превърне в най-многолюдната държава в света през 2022 година.
Истината е, че с оглед на данните, Разрастването на индийската икономика през последните години изглежда несъмнен факт: от началото на века БВП е нараснал със 144%, секторът на услугите 190% и индустриалното производство 134%. Трябва да се обърне внимание и на продължаващото увеличаване на обработваемите площи, което доведе до безпрецедентен ръст в селскостопанското производство и направи Индия един от световните лидери в производството на храни.
Причините за растежа обаче не се намират в самата Индия, а във външния сектор, както чрез износ, така и чрез чуждестранни инвестиции. По-конкретно, има два икономически феномена, които са особено важни: преместване в промишлеността и Аутсорсинг.
Първият фактор се обяснява отчасти с увеличаването на производствените разходи в развитите страни (поради изчерпването на природните ресурси и нарастващите разходи за заплати), което кара много индустриални предприемачи да търсят нови възможности в страни като Индия, които предлагат евтина и изобилна работна ръка и по-гъвкаво регулиране от обикновено от други нововъзникващи страни като Китай. В допълнение, новите методи на индустриално производство и транспортни средства позволяват днес да се разделят частите на производствения процес, генерирайки икономии от мащаба. Ето как от втората половина на 20-ти век някои азиатски държави (Индия, Корея, Тайван и др.) Са дълбоко индустриализирани, докато по-развитите страни се ангажират да третират икономиките си (т.е. да ги преориентират към услуги ) и за иновации. Днес в Индия индустрията генерира 26% от БВП и в нея работят около 120 милиона работници, повече от сумата на Великобритания, Германия и Франция.
Другият фактор, който обяснява значителна част от растежа на Индия, е подчетен. Това явление, известно предимно като аутсорсинг, бързо се разраства през 90-те години с цел намаляване на производствените разходи. Подобно на офшоринга, възлагането на външни изпълнители също се благоприятства от развитието на транспортните средства и комуникацията, а в индийския случай от наличието на англоговоряща работна ръка и търговските предимства на принадлежността към Общността. Днес аутсорсингът генерира 2,8 милиона преки работни места в Индия и има много компании в Европа и САЩ, които са избрали тази формула за управление на области като телефонни услуги или техническа поддръжка.
Въпреки това, Индийската икономика все още страда от сериозни структурни недостатъци, които заличават оптимизма при анализ на резултатите. Основният проблем е експоненциалният прираст на населението (което се е увеличило с почти 300 милиона през последните 15 години, достигайки 1 277 милиона през 2015 г. и с прогнози за надминаване на Китай през 2022 г.), което осигурява смяна на поколенията, но в същото време изисква силно генериране на заетост, за да даде работа на 13-те милиона млади хора, които излизат на пазара на труда всяка година.
Като се има предвид, че Индия може да създаде най-много 8 милиона работни места годишно, това означава, че около 5 милиона млади хора са преместени в безработица, случайна работа или емиграция. В същото време структурата на социалната каста (която пречи на по-бедните класи да се възползват от икономическия растеж) и липсата на транспортна, здравна и образователна инфраструктура (страната се нарежда на 87-мо място в Индекса за световно развитие) запазва Индия сред страните с най-висок процент на бедност и смъртност. И накрая, обобщаването на черната работа (94% от общата професия през 2007 г.) влошава условията на труд на работниците и състоянието на публичните финанси, навлизайки в омагьосан кръг на бедност и слабо развитие.
Друг проблем, който страната влачи от векове, е неспособността на селскостопанския си сектор да доставя храна на едно от най-големите популации в света. Въпреки непрекъснатия процес на разширяване на обработваемата площ, ниската производителност на сектора пречи на растежа на производството да съпътства демографската динамика. Недостигът на машини и малкият размер на фермите, както и недостатъчната система за транспорт и съхранение, представляват спирачка за развитието на единен, ефективен и достъпен пазар на храни за всички потребители.
Комбинацията от последните два фактора (несигурност на работното място и недостиг на храна) неизбежно обрича голяма част от населението на бедност, която страда още повече от сериозните недостатъци на здравната система и трудностите при достъпа до качествено образование. Не всички обаче са лоши новини: според изчисленията на Световната банка Индия оглавява световната класация за намаляване на бедността между 2008 и 2011 г., като 140 милиона души надвишават лимита на доходите от 1,9 долара на ден.
В заключение можем да кажем това индийската икономика преживява процес на интензивен растеж през последните десетилетия, докато се превърне в истинска икономическа сила, въпреки че пътят, изминат от независимостта от Британската империя през 1947 г., все още оставя нерешени въпроси като бедността и обобщаването на подобренията в качеството на живот. От друга страна, фактът, че имаме младо и динамично население, позволява да бъдем оптимисти за бъдещето, въпреки че си струва да попитаме дали икономическият растеж е реален или просто се дължи на демографска инерция.
