Леон Уолрас е бил икономист, живял между 1831 и 1910 г. Той се е опитал неуспешно да обучава в минно училище, а също така се е провалил както в издателската дейност, така и в журналистиката. През 1870 г. той заема катедрата по икономика в Лозана (Швейцария). Той се открои за изучаването на икономическата теория чрез математика.
Едновременно с икономистите Карл Менгер и Уилям Джевънс, но работещи самостоятелно, той разработва концепцията за пределна полезност, която поражда икономическа тенденция, известна като маргинализъм.
Изследването на свободните и перфектни пазари
Основна част от работата на Валрас е заета от изследването, посветено на определянето на цените в ситуация на свободна и перфектна конкуренция. Валрас винаги се е занимавал с формулирането на своите открития посредством математически предложения. Използвайки математическа наука, Уолрас се стреми да донесе на икономиката престижа, който се ползват от физическите науки.
Той работи неуморно, за да покаже, че свободната конкуренция може да бъде изгодна и полезна. Ето защо тя направи усилие да анализира резултатите от пазарите на свободна конкуренция, като същевременно очерта дефиницията на това, което е напълно конкурентна ситуация.
Според Walras, перфектна конкуренция се е състояла, когато купувачите и продавачите са се събрали в огромен търг. В този страхотен търг условията за размяна бяха публични и продавачите можеха да получат различни оферти.
Общо равновесие
Чрез формулирането на система от уравнения, Walras показва зависимостта на зависимостта, която съществува между всички цени. Вече не се дели между микроикономика и макроикономика. От друга страна, те не могат да бъдат разделени между бизнес и семейни икономически дейности, тъй като всички те са взаимосвързани.
Валрас също твърди, че равновесието може да се постигне едновременно на всички пазари. Говорим за общо равновесие чрез процес, който свързва всички икономически дейности.
В своята работа „Интелектуална собственост“ той извършва подробно проучване на собствеността, недвижимите имоти и растежа на градовете. По-късно, в Теория на математиката на социалното богатство, той анализира подробно развитие на кривите на търсене и предлагане, като същевременно формулира конкурентното общо равновесие.