Рикардианският модел е икономически модел, разработен от Дейвид Рикардо през 19 век. Което се опитва да обясни значението на сравнителните предимства в международната търговия.
Дейвид Рикардо, срещу някои от съвременниците си, имаше фронтална позиция по отношение на протекционизма. Според него международната търговия има редица предимства, които я правят много по-привлекателна.
Така в книгата си „Принципи на политическата икономия“, публикувана през 1817 г., той пише за важността на специализацията. Рикардианският модел твърди, че всяка страна трябва да се специализира в производството на онези продукти, стоки или услуги, в които е най-ефективна. Тоест в онези сектори, в които производителността му спрямо друга държава е по-висока.
Предположения за модела на Рикардиан
Рикардианският модел, както всеки икономически модел, изхожда от някои предположения. Тези предположения ни позволяват да разберем по опростен начин идеята, която Дейвид Рикардо излага в своя модел.
Тези предположения са както следва:
- Има само две държави.
- Има два актива.
- Има само един производствен фактор: работата (тя е фиксирана във всяка държава).
- Факторът на труда се движи свободно от един сектор в друг, но не променя държавата.
- Производството на двете стоки има постоянна възвръщаемост в мащаба.
- Перфектно състезание.
- Единствената разлика между страните е технологията.
В допълнение към тези предположения Дейвид Рикардо представи две концепции от жизненоважно значение за разбирането на визията му за международната търговия.
- Абсолютно предимство: Това е способността на човек, компания или държава да произвежда стока, като трябва да използва по-малко производствени фактори от друга.
- Сравнително предимство: Това е способността на човек, компания или държава да произвежда стока, използвайки относително по-малко ресурси от друга.
Рикардианският модел се застъпва за това, че дадена страна трябва да произвежда това, в което има сравнително предимство. Или това, което е същото, произвежда това, което го поставя в ситуация на превъзходство.
Пример за рикардиански модел
Да предположим, че има две държави (САЩ и Китай). Тези две страни произвеждат компютри и автомобили. Всички горепосочени предположения са изпълнени. Необходима работа за единица продукт:
САЩ
Компютри: 120 | Коли: 100
Китай
Компютри: 80 | Коли: 90
След това ще изчислим сравнителното предимство
САЩ
- По отношение на компютрите (120/100) = 1.2
- По отношение на автомобилите (100/120) = 0,83
Което означава, че алтернативните разходи за производство на компютри са 1,2. Всеки компютър, произведен от САЩ, предполага, че американците се отказват да произвеждат 1,2 автомобила.
Китай
- По отношение на компютрите (80/90) = 0,89
- По отношение на автомобилите (90/80) = 1,125
След извършване на тези изчисления наблюдаваме, че Съединените щати произвеждат по-продуктивно автомобили от Китай (0.83 срещу 1.125), а Китай е по-продуктивен от Съединените щати, произвеждащи компютри (1.2 срещу 0.89).
В заключение, Китай ще произвежда само компютри, а САЩ ще произвежда само автомобили. По този начин и двете страни се възползват.