White label е линия от генерични продукти, които търговецът на дребно продава под своето име. Тоест тези стоки обикновено се предлагат на пазара под логото на търговски обект.
С други думи, когато говорим за бяла линия, ние се позоваваме на онези артикули, които дистрибуторът, като супермаркет, предлага със своите отличителни черти.
Тези продукти се характеризират, защото опаковката и дизайнът са прости. Освен това цената и качеството на стоката са относително по-ниски в сравнение с останалата част от пазара.
За да го разберем по-добре, нека си представим случая на почистващ препарат с частна марка. Този продукт не принадлежи на компания за почистващи препарати, но се продава под името на супермаркета, например „Metrópoli“, и се продава изключително там.
Произход на концепцията за бял етикет
Частните марки произхождат от Втората световна война в Германия. В този труден етап потребителите спряха да обръщат внимание на популярни марки, благоприятствайки закупуването на продукти на ниски цени без известно лого. По-късно тенденцията се разпространи и в други страни като САЩ или Франция, особено през седемдесетте години.
В случая с Испания веригата супермаркети Simago е тази, която е внесла тази тенденция около 1977 г. Произходът на наименованието „бяла” марка идва от използването на бели контейнери, където етикетът е посочил категорията (перилен препарат, мляко, захар и др. .), към който принадлежи продуктът.
Еволюция на концепцията за бял етикет
Първоначално стоките с частна марка обхващаха само основните категории храни и почистващи продукти, като детергент. Фокусът им беше върху предлагането на артикули с по-ниско качество от известни компании, но и на много по-ниска цена.
С течение на времето и нарастващия конкурентен натиск частните марки се превърнаха в продукти с по-високо качество, с по-сложни опаковки. Освен това офертата се разширява, като включва стоки, които не са в основната кошница.
С други думи, частните марки понякога се превръщат в това, което наричаме собствени марки или дистрибуторски марки, които не са непременно с по-ниско качество и могат да упражняват съответна конкуренция за компании в сектора.
Предимства и недостатъци на частните марки
Белите марки имат няколко предимства и недостатъци, в зависимост от засегнатия икономически агент:
- От гледна точка на дилъра: Дистрибуторът може да получава по-големи печалби, отколкото ако продава само известни марки. Освен това можете да създадете лоялност спрямо потребителите и да спечелите по-голяма сила за договаряне с доставчиците. Недостатъците обаче идват от факта, че пускането на бял етикет включва поемане на разходите и рисковете от управлението. Това увеличава натоварването на дилъра.
- От гледна точка на потребителя: Потребителят може да се възползва от по-ниска цена и по-голямо разнообразие поради конкуренцията. Обратният ефект обаче може да възникне, ако дистрибуторите започнат да упражняват пазарна сила, като изключват традиционните марки.
- От гледна точка на производителя на бели етикети: Дистрибуторът поверява производството на своя частен етикет на трета страна. Тази компания, ако произвежда в големи обеми, може да се възползва от генерирането на икономии от мащаба, т.е. разходите за всяка нова произведена единица намаляват. Недостатъкът обаче е, че този производител в крайна сметка разчита силно на търсенето на търговеца.