Ефектът на свръхреакция е икономически феномен, който обяснява защо обменните курсове понякога са по-нестабилни от нормалното. Известен е и с английското си име, overshooting.
Когато настъпи събитие (промяна в паричната политика например), което засяга валутите, инвеститорите действат на пазара, като купуват или продават според това събитие. В много случаи цената на валутите се увеличава (или намалява) повече от очакваното за това събитие. Такива прекомерни вариации са известни като свръхреакция. Обменният курс реагира прекомерно, преди да достигне новото си равновесие.
Някои икономисти твърдят, че тази нестабилност е възникнала в резултат на спекулации и неефективни пазари. Моделът на свръхреакция обаче твърди, че валутните курсове ще варират временно спрямо събитията, за да компенсират стагнацията на цените в икономиката. Следователно на пазара ще има временна свръхреакция, която по-късно ще бъде коригирана чрез коригиране на обменния курс.
Свръхреакцията може да бъде обяснена, защото когато има паричен стимул, пазарът на финансови активи и пазарът на стоки не се приспособяват със същата скорост. Първият (финансовият сектор) се приспособява почти незабавно, докато пазарът на стоки отнема време за привеждане в съответствие.
Подобно на инерционния ефект, ефектът на свръхреакция нарушава принципа на пазарна ефективност.
Ефект на свръхреакция на други активи
Ефектът на свръхреакция също се отнася до събитието, което се случва при запаси, които са имали слаба оценка в продължение на няколко години, но след това са се представили по-добре от другите запаси. Този модел се приписва на свръхреакция към добри и лоши новини. Ценните инвеститори често се възползват от тези модели, за да забележат подценени компании.
Свръхреакцията възниква и на пазара с фиксиран доход (облигации) и на други финансови пазари, когато инвеститорите реагират на новини или икономически събития.
Произход на концепцията за свръхреакция
Терминът превишаване е използван за първи път през 1976 г. от германския икономист Руди Дорнбуш в книгата си „Очаквания и динамика на обменния курс“. В момента е известен като модел на свръхреакция на Дорнбуш.