Контрол на цените - какво е това, определение и концепция
Контролът на цените е система, чрез която правителството определя лихвения процент, който трябва да бъде платен за стока, или може да установи минимална и / или максимална цена. По този начин компаниите в сектора трябва да се подчиняват на тези параметри.
С други думи, ценовият контрол е ситуация, при която държавата определя цената или ценовия диапазон за продажба на продукт. По този начин всяка транзакция е длъжна да следва установения стандарт.
Този тип контрол не е много разпространен днес. Съществуват обаче определени стоки и услуги, които, тъй като са свързани с благосъстоянието на населението, се регулират. Ние се позоваваме например на основни услуги като вода и електричество.
Предимства на ценовия контрол
Предимствата на контрола на цените включват:
- Това е начин, по който правителството гарантира, че даден продукт е достъпен за населението.
- Гражданите и фирмите ще имат по-малко несигурност относно това колко ще струва въпросната стока.
- Той предотвратява рязко покачване на продукт от значение за населението поради недостиг. По този начин в тези случаи държавата ще трябва да поеме разходите за субсидията.
Недостатъци на ценовия контрол
Контролът на цените на практика обаче показва сериозни недостатъци като следните:
- Ако производителите трябва да продават под равновесната цена, предлаганото количество ще бъде по-малко от потребителското търсене. Тогава ще има недостиг.
- Това води до появата на черни пазари, извън закона, където гражданите могат да закупят оскъдния продукт. Те обаче плащат по-висока ставка от официалната.
- Ако не могат да наложат цена, която им позволява да реализират печалба, компаниите ще бъдат обезкуражени да инвестират в контролирания сектор.
Пример за контрол на цените
Пример за контрол на цените е например система с фиксиран обменен курс. При тази схема ставката, плащана за чуждестранна валута, винаги е една и съща и се определя от държавата.
За да постигнат това обаче, властите трябва да се намесят, като инжектират или изтеглят ликвидност от паричния пазар. С други думи, това е мярка, която предполага разходи за правителството.
Друг пример за контрол на цените е този за минималната работна заплата, установен в много страни. В този случай целта на правителството е работниците да получават доход, който им позволява да покрият основните си нужди.
Една от критиките, които възникват срещу тази минимална заплата, е, че тя създава твърдост на пазара на труда. С други думи, ако нямаше такъв контрол, на теория фирмите биха могли да наемат повече работници, като им плащат по-малко от това, което изисква законът.
