Договорът за факторинг е операция по прехвърляне на кредита, който трябва да бъде събран от компанията в полза на финансова институция.
С други думи, факторингът е прехвърляне на фактор (оттук и името факторинг) от търговски характер от неговия собственик на специализиран субект, обикновено финансов субект, срещу договорена цена.
Представете си ситуация, при която компания, която има клиентски фактури с падеж в срок от 4 месеца и вземания, решава да прехвърли тези права, които притежава, на банка, в замяна на авансиране на парите и начисляване на последната лихва и комисионна за авансовото плащане пари, на които е длъжник.
В този смисъл банката, която получава фактора, може да поеме риска от неплащане от клиента или не, в зависимост от това, което е уговорено в договора
Различни условия на договора за факторинг
В рамките на операцията за факторинг има няколко условия:
- Договор за факторинг без твърдо отстъпване на кредити. Това от своя страна може да доведе до:
- Коефициент без регрес: Придобиването на кредити срещу клиенти от банката без регрес срещу цедента означава, че в случай на неплащане, банката поема риска от несъстоятелност.
- Факторинг с регрес: В този случай прехвърлянето на кредитите се извършва с клауза „за решаване“, т.е. ако длъжникът не плати фактора (банката), той възстановява кредита си при цедента. В този случай тази операция е същата като банковата отстъпка или потвърждаване.
- Договор за факторинг с възлагане на кредити в комисионна за събиране. Няма финансова операция като такава за възложителя, но последният очаква резултата от управлението на събирането от факторната компания. Когато длъжникът плати, ще бъде, когато цедентът събере.
Договорът за факторинг, подобно на потвърждаващия, формира една от основните операции по финансиране в търговския банков сектор. Той позволява на банката да прихваща приходи чрез комисионни и лихви, докато прехвърлящият правата предвижда номиналния размер на документите за правата за събиране и може да бъде финансиран на ниска цена.