Подчинен дълг - какво представлява, определение и понятие

Съдържание:

Anonim

Подчиненият дълг е вид дълг с по-лошо кредитно качество от дълговете на старши и следователно той "подчинява" притежателя си зад всички кредитори (старши обезпечени и необезпечени) в преференцията за събиране (ред на приоритет).

Подчинен може да бъде дефиниран като: „Класифицирайте някои неща като по-ниски, за да бъдат други.“ Ето защо, ако емитентът на този подчинен дълг влезе в случай на фалит или по подразбиране, този тип дълг ще започне да поема загуби след запаси и преди старши дълг (обезпечен и необезпечен).

В случая с кредитните институции този дълг се счита, заедно с привилегированите акции, за хибриден капиталов инструмент. Освен това както привилегированите акции, така и подчиненият дълг имат висока корелация с обикновените акции, котирани на фондовите пазари, поради близостта им в капиталовата структура на банката до акциите.

Причината, поради която кредитните институции издават хибриден дълг, вместо да издават обикновени акции, е, че тези хибридни продукти не са разредителни (те не участват в настоящите и бъдещите ползи на предприятието като акции).

Подчинени облигации

Този тип издаване се извършва от кредитни институции, банки и спестовни каси. Те плащат лихвен процент, по-висок от емитирания дълг (от същия емитент и падеж) с по-високи стъпки в приоритетния ред.

Специални подчинени облигации

Този вид дълг има следните характеристики:

  • Те нямат падеж, т.е. могат да станат безсрочни (предприятието никога не е задължено да изплаща главницата си).
  • Разсрочването на лихвените плащания се предвижда в случай на загуби на предприятието.
  • Инвеститорът може да загуби до 100% от инвестираната сума, както и начислени и неплатени лихви, ако предприятието трябва да поеме загубите, след като резервите и ресурсите, приравними към капитала (като привилегировани акции), са изчерпани.

По отношение на прилагането на приоритетните правила, по дело за несъстоятелност или несъстоятелност (по подразбиране), загубите ще започнат да се приемат по-долу:

  • Старши обезпечен дълг (първи събира, последен поема загуби).
  • Необезпечен старши дълг.
  • Подчинен дълг.
  • Хибриден дълг.
  • Акции (последни за събиране, първи за загуби).

От приоритетната структура правим извода, че за емитента акциите са най-скъпият инструмент и с изкачването на стъпалата лихвеният процент, изплатен на инвеститора, намалява и следователно емитентът е по-евтин да се финансира сам.