Бариерите за навлизане на пазара са различни видове пречки, които усложняват или възпрепятстват навлизането на нови компании, марки или продукти.
Тоест тези бариери са всички огради, които усложняват или пречат на новите конкуренти да участват в дадена индустрия.
Възможно е да има икономически, правни или дори бариери, свързани с области като етика или обществен имидж.
Майкъл Портър разработи концепцията за бариерите пред влизането като една от петте сили на конкуренцията. Тоест, това е една от променливите, която определя дали е изгодно за фирмата да влезе в сектор.
По същия начин Портър анализира трудностите при излизане от пазарите. Това е известно като изходни бариери.
Трябва да се отбележи, че бариерите за влизане са свързани с два важни фактора, които трябва да се изследват в даден отрасъл: нивото на конкуренция и рентабилността.
Съществуването на високи бариери забавя появата на нови конкуренти, защитавайки вече инсталираните и по този начин запазвайки очакванията им за печалба.
Бариерите за влизане обикновено са свързани с различни важни точки. Това може да бъде размерът на сектора, основните канали за дистрибуция или необходимата подготовка за участващия персонал и че е необходимо да се наеме.
Основни бариери за влизане
Основните пречки пред навлизането в даден отрасъл са следните:
- Икономически бариери:Първоначалният капитал е необходим за влизане на пазар. Имаме предвид например разходите за реклама, фокусирани върху рекламирането на новата компания и нейните продукти. По същия начин има инвестиция, посветена на развитието и технологичните иновации, необходими в голям брой сектори.
- Мащабна икономика: Това е условие, което е изпълнено, когато при по-голям обем на производството всяка допълнителна произведена единица струва по-малко (икономии от мащаба). Това обстоятелство означава предимство за компании, които вече са на пазара.
- Икономии на обхвата: За да се спестят разходи, същите ресурси могат да се използват за разработване на повече от една стока или услуга (икономии от обхвата). Това е недостатък за нова компания, ако тя предлага само един продукт.
- Продуктово разграничаване: Това се случва, когато утвърдените компании имат престиж на марката или утвърдено портфолио от клиенти. Това принуждава нови конкуренти да инвестират сериозно, например в реклама.
- Основни капиталови нужди: В някои случаи се изискват големи инвестиции, за да започне състезанието от първия момент. Ние се позоваваме например на капиталовите изисквания за научноизследователска и развойна дейност (R&D) или за покриване на големи първоначални загуби.
- Правни бариери: Има различни административни лицензи, от най-често срещаните до ексклузивни, за влизане на определени пазари. Понякога е необходимо да се придобият патенти и разрешения, свързани с интелектуалната собственост, за да се избегнат неправомерни практики по отношение на конкуренцията.
- Концентрация на стратегически активи: Друг фактор, който ограничава навлизането на нови конкуренти, е, че компанията, която доминира на пазара, има благоприятен достъп до суровини или има логистични центрове в стратегически области.
Бариери за влизане и публичен имидж
Друг пример за бариера за влизане е свързан с публичния или външния имидж на компанията. С други думи, новата компания трябва първо да проучи от етична гледна точка дали влизането в сектор е от полза за нея публично или не.
Например, представете си, че корпорация, която винаги се е ангажирала със свободата на изразяване, се стреми да навлезе на нов пазар. Тази страна обаче започна да упражнява строг контрол върху съдържанието на медиите.
Така че за компанията би било противоречиво да навлезе в тази нация, където има цензура и в същото време да защитава ценности като свободата, които на теория са част от организационната й култура.