В Швеция те репетират 30-часовия работен ден. Бихме ли всички били по-продуктивни с този ден?

Работното време е ключов елемент във връзка с управлението на човешките ресурси и производителността. Историческата динамика след Индустриалната революция е, че часовете се намаляват. Въвеждането на осемчасовия работен ден стана реалност на практика в целия западен свят. В този 21 век обаче някои страни са отишли ​​по-далеч и изпробват нови формули. В този смисъл Швеция въведе шестчасовия работен ден.

Историческа динамика: намаляване на работния ден

Една от динамиките в света на труда след Индустриалната революция е намаляването на работния ден. С индустриализацията работното време, надвишаващо 16 часа на ден, се обобщава. Искането за намаляване на работния ден беше едно от най-мощните в работническото движение. По такъв начин, постепенно, чак до ХХ век, в Западния свят се постига обобщаване на осемчасовия работен ден.

Днес някои страни тестват нови формули за намаляване на работното време. Целта е не друго, а улесняване на съвместяването на семейния и професионалния живот, както и увеличаване на производителността.

Швеция се опитва да намали работното време

През 70-те и 80-те години имаше опити за намаляване на работния ден до тридесет часа седмично. Именно в Швеция феминисткото движение се опита да напредне в тази линия. Целите обаче не бяха постигнати и това твърдение не беше постигнато.

Въпреки това, повече от тридесет години по-късно, отново в Швеция, те се опитаха да приложат тази иновация на практика. От поне две години се изпълняват програми, насочени към намаляване на работния ден. И това обаче е много поразително, заплатата няма да намалее.

Едно от пространствата, в които този нов начин на работа беше приложен на практика, беше в общинските работници в Гьотеборг. В същото време някои частни компании участваха в подобни инициативи, като Toyota, която го реализира през първите години на хилядолетието. Впоследствие други компании, както частни, така и публични, се опитаха да следват линията, зададена от тези иновативни инициативи.

С всичко това се прави опит да се анализира, след въвеждането на нови стандарти по отношение на работното време, дали работата по-малко часове позволява да се увеличи производителността едновременно с качеството на генерираната работа.

Връзката между работното време и производителността

Връзката между два елемента, работното време и производителността, се очертава в постоянен дебат. Има изследвания, които подкрепят тезата, че намаляването на часовете, които човек прекарва на работа, подобрява както неговото качество, така и производителността. В този ред можем да намерим изследването на професора от Станфордския университет Джон Пенкавел.

Следователно традиционната отмъстителна визия за работническото движение се допълва от аргументи, които в този случай могат да се приемат от шефовете. В крайна сметка основата на тази визия е, че с по-малко часове работа се увеличава, от една страна, удовлетвореността на работниците. Това удовлетворение се основава на подобряване на качеството им на живот и по-голяма лекота при съчетаването на професионалния и семейния живот. Освен това, от друга страна, предвид перспективата за по-кратък работен ден, разсейването и почивките са по-малко, докато концентрацията се засилва през деня. Това теоретично трябва да означава, че следователно, въпреки че присъствието на работника е по-малко, използването на времето се подобрява.

Във всеки случай трябва да се отбележи, че тези практики могат да бъдат по-лесно приложими за някои сектори, отколкото за други. И че, разбира се, има и други влияещи елементи. Следователно съкращаването на работния ден може да доведе до това увеличение на производителността, но би било по-задълбочено, ако бъде допълнено с други мерки.

Времето ще ни покаже дали намаляването на работното време ще означава подобряване на производителността. Засега остава да наблюдаваме, анализираме и правим изводи само в случаите, в които се прави.