Защо продуктите, които произвеждаме, издържат все по-малко и по-малко? Защо една крушка, произведена през 1911 г., може да издържи повече от 100 години, когато свети, а тези, които се правят днес, едва издържат 1000 часа? Има име, планирано остаряване
Плановото остаряване е планирането на полезния живот на продукта, така че продуктът да стане безполезен в предварително определен период от време. Те могат да бъдат ограничени и по брой приложения, например принтер, който след отпечатване на десет хиляди копия спира да работи.
Каква е целта на планираното остаряване?
Основната цел на планираното остаряване е да се гарантира, че потребителите купуват продукти няколко пъти, а не само веднъж. Това естествено увеличава търсенето на продукти, защото потребителите трябва да се връщат отново и отново. Потребителят трябва да купува същия продукт повече пъти, отколкото ако този продукт е устойчив и ще продължи цял живот.
Представете си, че никога не е трябвало да купувате крушки, тъй като дядо ви ги е сложил у дома, те продължават да светят като първия ден. Изглежда неправдоподобно, но не е, този тип крушки биха могли да бъдат произведени перфектно. Производителите на електрически крушки обаче биха останали без купувачи и биха останали без работа. Ето защо те произвеждат крушки, които имат програмиран живот от 2500 часа, така че трябва да ги купувате отново и отново крушки. Необходимо ли е планирано остаряване? Възможно ли е да го прекратим и да направим ефективни продукти?
Документален филм за планираното остаряване
Документалният филм, наречен „Купувай, хвърляй, купувай“, продуциран от RTVE, говори за програмирано остаряване, термин, много малко известен от обществото, но изключително важен в нашето време. Документалният филм ни кара да се замислим има ли смисъл икономическа система, основана на консуматорството.
През миналия век компаниите изследваха как да проектират продукти, които издържат по-малко, за да можем да закупим отново техните продукти. Има ли смисъл да харчите пари за проучване как да направите по-трайни продукти? На пръв поглед отговорът е ясен, но ако крушките не изгорят, фирмите, посветени на тяхното производство, ще фалират и няма да произвеждат повече. Документалният филм повдига още няколко въпроса, има ли смисъл да се произвеждат безкрайни продукти на планета с ограничени ресурси? Няма ли начин компаниите да се стремят да подобрят ефективността, като същевременно са в състояние да оцелеят?
Открит дебат за трайността на продуктите и капитализма
Документалният филм открива дебата за логиката на потребителския начин на живот, където се произвеждат планини от нискокачествени продукти. През 1911 г. бяха обявени крушки с продължителност 2500 часа, през 1924 г. техните производители се съгласиха да не правят такива, които продължават повече от 1000 часа.
Това е въпрос, който разкъсва основите на капитализма, поради което е много трудно да се предложат възможни споразумения за промяната му. Възможно решение би било например крушките да се плащат ежегодно по сметката за електроенергия като премия за поддръжка на качеството. Електрическата компания ще се грижи за крушките като продукт, включен в нейната услуга, и за да намали разходите си, ще се опита да накара крушките да издържат възможно най-дълго.
Този документален филм е носител на множество телевизионни награди, сред които Onwings, награда за най-добър документален филм за 2011 г. от Испанската телевизионна академия, SCINEMA (Австралия), FILMAMBIENTE (Бразилия), Международен фестивал в Гуанджоу (Китай), специална награда Maeda (Япония) и др.
Можете да видите документалния филм в следната връзка към RTVE:Документалният филм - Купете, Хвърлете, Купете