Токсичен заем е този, който има малка вероятност за събиране. Финансовата институция-кредитор обаче не предвижда този сценарий или го игнорира, когато оценява клиента.
Чрез признаване на истинското ниво на риск на предоставения кредит, стойността му трябва да бъде коригирана във финансовите отчети към по-реална цифра. Следователно заемодателят поема загуби.
Токсичният кредит за кредитора е вид токсичен актив, който е всеки, чиято балансова стойност е по-висока от пазарната му цена. Следователно е трудно да се продаде или търгува този заем за ликвидност.
Произходът на токсичните заеми
Произходът на токсичните заеми е главно в решенията на финансовите институции. Това, когато се отпускат заеми на клиенти с високорискови профили.
Банката може да вземе такъв тип решение за разширяване на своите операции. Например може да се стремите да привлечете повече клиенти със ситуации с ниски доходи или нестабилна заетост. Ако обаче не диверсифицирате достатъчно портфолиото си, нивата на престъпност могат да се повишат опасно високо. Следователно заемодателят може дори да фалира.
Струва си да се спомене, че държавните регулаторни органи също играят важна роля в надзора върху политиките на финансовите институции.
Пример за токсични заеми
Пример за токсични заеми са второстепенните ипотечни кредити, породили икономическата криза през 2008 г. в САЩ и възникнали от гъвкавостта на банките да отпускат финансиране. По този начин хората със съмнителна кредитна категория имаха достъп до дом.
Кризата с второстепенния размер беше придружена от рязко увеличение на необслужваните заеми и нивото на възбраните. С други думи, банките трябваше да излязат и да продадат ипотекираните жилища, за да изплатят дълговете.
Цените на недвижимите имоти обаче претърпяха спад, генерирайки загуби не само за компаниите, но и за инвеститорите на фондовия пазар. Това се отрази не само на сектора на недвижимите имоти, но и на цялата американска икономика и други страни поради търговски и финансови връзки.