‘Облакът’ е сървърна мрежа, която предоставя определени услуги и работи като децентрализирана система.
С други думи, той се отнася до набора от сървъри, които изпращат, получават и съхраняват данни временно или постоянно. Тези услуги позволяват използването на определени инструменти от всяка точка на света, като единственото условие е достъпът до Интернет.
Видове облак
Има три вида облаци според нивото им на достъп, т.е. въз основа на това колко е достъпен или не за потребителя:
- Частен облак: Състои се от онзи тип облак, до който имат достъп само един или повече упълномощени потребители, като допускането им е ограничено до ниво потребител (който влиза) и също, ако е приложимо, на ниво режим на връзка (откъде и как влизате) .
- Хибриден облак: Той има обещанието да използва частния облак за някои задачи или цели, а за други функции - публичния облак.
- Публичен облак: Този тип облак е най-повтарящият се на пазара. Това е система, чрез която всеки потребител от всякакъв вид достъп може просто да влезе с интернет връзка, като запазва, разбира се, изключения и изисквания за влизане, като първоначална регистрация, геолокация и т.н.
След това, в зависимост от употребата и целите, които са били поставени, трябва да изберете един или друг тип облак. Изборът на типа облак е решение, което ще отбележи експозицията, пред която е изправена компания или институция, тъй като, въпреки че има ситуации, в които можем да се възползваме от внедряването на публичен облак, както всичко останало, той също има определени недостатъци.
Предимства и недостатъци на облака
В зависимост от вида на облака, с който имаме работа, това са някои от предимствата и недостатъците, които можем да намерим:
Частен облак | Хибриден облак | Публичен облак | |
---|---|---|---|
Локален достъп | ✔️ | ✔️ | ✔️ |
Пълен достъп | ✔️ | ||
Вътрешен риск | ✔️ | ✔️ | ✔️ |
Външен риск | ✔️ | ✔️ | |
По-висока цена | ✔️ | ✔️ |
Както виждаме, всеки облак има редица предимства и недостатъци в сравнение с друг. Ако частният облак има локален достъп, това означава, че външният риск от кибератака е много по-нисък от този на публичния облак например.
От друга страна, ако изберем модел за публичен облак, ще получим по-ниска цена и много по-универсален достъп до собствения си облак. Следователно това води до външен риск от възможна кибератака, която е значително по-значителна от тази на частен или хибриден облак.
Примери
Някои от примерите, които могат да бъдат изложени на облачните услуги, са:
- Facebook: Една от функциите на тази социална мрежа е да запазва фотоалбум във вашия потребителски акаунт по такъв начин, че публично или полу-публично (контакти, приети в списъка ви с приятели), другите потребители да имат свободен достъп до вашия профил и, следователно, към вашия фотоалбум.
- Google Диск: Тази услуга се основава на безплатното съхранение на файлове от потребители от разстояние. Тези файлове са в частен акаунт и, ако искаме, можем от време на време да споделяме местоположението на файлове и папки с други потребители.
- Microsoft Azure: Професионалните облачни услуги на Microsoft са изключителни на фирмено ниво и са напълно частни, ако предприятието го изисква. С този инструмент могат да бъдат създадени и хибридни и публични модели на облак, въпреки че те се повтарят по-малко.
Като се вземат предвид обяснените примери в облак, може да се каже, че по реда на споменаването те са публични, хибридни и накрая частни.