Социална глобализация - какво е това, определение и понятие

Социалната глобализация е процес, чрез който всички хора по света се стремят да получат еднакво признание на своите права. Това, независимо от мястото на произход, икономическия слой или друга характеристика.

Тоест социалната глобализация се отнася до универсализацията по начина, по който хората се отнасят към тях, особено от техните правителства.

Това е вид глобализация, който е следствие от увеличения поток на информация в света. По този начин хората не остават изолирани в своите страни, но са наясно с различните реалности и как например в други нации има по-голяма свобода на изразяване. Така че те претендират това право и за себе си.

Друг аспект, върху който социалната глобализация също оказва влияние, е в различните трудови права. Например по отношение на времето на осемчасовия работен ден, минимална заплата, обезщетение в случай на уволнение, наред с други.

Предимства и недостатъци на социалната глобализация

Основното предимство на социалната глобализация е, че тя позволява най-широкия обхват на правата на човека. Това чрез неговия основен организатор, който е ООН или друго наднационално образувание.

Това обаче има двойник, защото при подписването на международни споразумения нациите доброволно се отказват от част от суверенитета си. С други думи, те се подчиняват на това, което е продиктувано от международните власти, независимо от мнението на населението.

Представете си например, че част от гражданите на държава А счита, че смъртното наказание трябва да бъде разрешено за някои тежки престъпления. Въпреки това, след като е подписало международно споразумение, правителството на тази държава е възпрепятствано да прилага тази мярка.

Следователно властите в държава А са принудени да убедят населението в недостатъците на смъртното наказание. В противен случай те би трябвало да нарушат подписаното споразумение, създавайки международна полемика.

Социална глобализация и международен натиск

Социалната глобализация позволява на света (или голяма част от него) да се обединят, за да протестират срещу нарушаването, например, на демократичните свободи в държава Б. По този начин може да се упражни международен натиск с икономически и / или други санкции.

Икономическите санкции се отнасят до това, че държава Б не може да търгува с други държави, което ще се отрази на нейната търговска дейност.

Целта на това наказание е да генерира изолация, която да принуди държава Б да преразгледа своите политики. Някои експерти обаче посочват, че ефективността на тези мерки не се постига поради различни обстоятелства, тъй като има държави, които са по-зависими от международната търговия от други, например.

Освен това трябва да имаме предвид, че някои анализатори са склонни да предупреждават, че поради геополитически проблеми нарушенията на човешките права в определени случаи не получават наказание от международната общност (поне не по-масово). Това, ако споменатите нарушения са възникнали в страна, която е създала например силни съюзи с най-влиятелните държави в наднационалните организации.