Политическата глобализация е процесът, чрез който се създават регулации, които постигат глобален обхват. По този начин голяма част от страните по света се задължават да следват определени насоки.
Погледнато по друг начин, политическата глобализация е явление, при което се появяват международни механизми и институции, към които все повече нации решават да се присъединят. След това обещават да спазват определени норми, например по отношение на зачитането на правата на човека.
Политическата глобализация върви ръка за ръка със социалната глобализация, която е процесът, чрез който всички хора по света търсят признаването на едни и същи права.
По същия начин не трябва да пренебрегваме ключовата роля на технологията, която прави отдалечената комуникация възможна в реално време. Това оказва влияние върху политическата глобализация, защото, в случай че дадена държава наруши, например, своите международни ангажименти, това ще се разпространи незабавно.
Някои примери за политическа глобализация са ООН (ООН), Световната здравна организация (СЗО) и Организацията на американските държави (OAS).
Предимства на политическата глобализация
Политическата глобализация има предимно следните предимства:
- Той позволява на страните да си сътрудничат за борба с общи проблеми като бедността, глобалното затопляне или недохранването.
- Дипломатическите решения на конфликтите между държавите могат да се търсят чрез международни организации.
- Благодарение на политическата глобализация има международни органи, към които гражданите могат да се обърнат, ако техните права бъдат нарушени. Това може да бъде от най-голямо значение, например, ако правителството извърши геноцид срещу собствения си народ. Изправени пред тези ситуации имаме образувания като Междуамериканския съд по правата на човека.
- Попадайки под контрола на международната общност, рискът от авторитаризъм ще бъде намален. На този етап нека си припомним, че избирателните процеси обикновено имат чуждестранни наблюдатели.
Недостатъци на политическата глобализация
Политическата глобализация обаче има и някои недостатъци:
- Поемайки международни споразумения, държавите се отказват от част от суверенитета си. С други думи, правителството няма свобода да прилага мерки, които противоречат на подписаните преди това споразумения.
- Продължавайки с горното, загубата на суверенитет може да породи недоволството на сектор от населението. Това се случва главно в контекста на икономическа или политическа криза и в крайна сметка може да доведе до появата на националистически движения.
- Може да се случи страните с по-голяма икономическа и политическа мощ да постигнат по-голямо влияние в международните организации, налагайки своя дневен ред и своите условия. Предполага се обаче, че всички страни, свързани с наднационално образувание, трябва да имат представителство в него, като се броят, на теория, с глас и глас.