Националният суверенитет е известен като вид суверенитет, характеризиращ се с предоставяне на властта на определена територия на своите граждани, които я прилагат чрез делегиране на представителни органи.
Съществуването на национален суверенитет се основава на съществуването на правна и конституционна рамка, която прави възможни и легитимира отношенията на суверенните граждани с лидери, които ги представляват и гарантират техните права и свободи.
Тази модалност на суверенитета води началото си след Френската революция и експоненциалния напредък на явления като отварянето на избирателното право в гражданството, растежа на буржоазната класа в обществата и падането на стария феодален режим.
Поради голямата трудност при осъществяване на самоуправление от народа, за изпълнението на тази задача е необходима конституцията на различни представителни институции, гарантиращи необходимата администрация на държавите.
Народен суверенитетСъщност на естествения суверенитет
Националният суверенитет фокусира целта си върху нацията като група граждани в дадена държава, един вид субект с права и свободи, които споделят членството в тази единица.
В този смисъл новите френски и английски идеолози и либерали, създали този формат на управление, се стремят да разпределят способността за вземане на решения в цялата нация срещу старата власт, концентрирана в старите крале и благородни господари.
Волята на хората, изразена чрез мнозинства, ще бъде насоката, която трябва да се следва при вземането на решения от политически, икономически или социален характер. Тази точка за пореден път подчертава значението на общото и естеството на нацията като многообразна и разнородна единица в лицето на по-индивидуалистичната роля на гражданина.
Нацията като водещо ядро
След описаното истинската промяна, развила се с идването на националните суверенитети, беше важната роля, която се дава на нациите и националните идентификации.
В края на 17 век и през следващите десетилетия се раждат голям брой държави, следвайки традициите и този факт е възхваляван в области като изкуството и литературата (доказателство за това са националните идентичности, представени в движението за романтизъм).
Нациите преминаха от водене на дипломатически или военни конфликти от името на своите крале и благородници до тяхното водене по национални и териториални причини, например в случая с Германия или Италия, както и многобройните войни за сецесия или независимост в Америка, отговарящи на въпросите за идентичността и да претендира за власт срещу колониалните царства.