Правило за харчене - какво е това, определение и концепция

Правилото за разходите, наричано още таван на разходите, е начин за контрол на държавния бюджетен баланс, така че публичните разходи да останат в границите на обичайните приходи, очаквани в законодателната власт.

С други думи, целта е увеличението на разходите да се позовава на средносрочния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП).

По този начин временно увеличение на производството, например поради разширяваща се фаза на цикъла, е предотвратено да доведе до увеличаване на разходите, което не може да се приеме в бъдеще, когато тази фаза приключи.

Регулаторно развитие на правилото за разходите

Правилото, което регулира този таван на разходите, е Органичният закон 2/2012 относно бюджетната стабилност и финансовата устойчивост. Всяка година, през първия семестър, Министерският съвет определя целите на разходите за три години и прави това, като взема предвид доклада на Съвета за фискална и финансова политика на автономните общности и Националната комисия по местна администрация.

В рамките на целите се определя лимитът за нефинансови разходи, т.е. този, който изключва лихвите по дълга и този върху самия публичен дълг. Последните трябва да вземат предвид разпоредбите на европейските регламенти относно бюджетната стабилност.

Европейската система от сметки. Изчислими разходи

Изчислимите разходи са установени в глави 1 до 7 от регламентите на Европейската система от сметки (SEC). Той също така включва възможни изключения и разходи, които могат да бъдат добавени при необходимост. Имайте предвид, че Агенцията за социално осигуряване не е обект на това правило за харчене.

SEC беше одобрена с Регламент (ЕО) 549/2013 по отношение на Европейската система на националните сметки и даде възможност за стандартизиране на националните сметки на държавите-членки, за да може да ги сравнява. По този начин той се стреми да установи конвергентни критерии във Валутния съюз или управлението на финансова помощ и структурни фондове на Европейския съюз.

Причината да бъде. Избягвайте кризи

В крайна сметка това, което се търси с правилото за разходите, е да се избягват бюджетни дисбаланси, подобни на тези, настъпили в годините преди кризата през 2008 г. Особено на ниво местни субекти, в няколко случая те са повишени до текущи разходи на тези, които са финансирани с изключителен доход поради строителна дейност. Когато балонът се спука, много градски съвети се оказаха с дефицитна ситуация, която беше трудно разрешима, тъй като този доход вече не съществуваше.