Теорията за стойността на Карл Маркс

Теорията за стойността на Карл Маркс твърди, че стойността на дадена стока зависи от социално необходимия труд за нейното производство. Тоест, той се изчислява въз основа на средното време, необходимо на компаниите от сектора да произведат определена стока.

Горното ще бъде по-добре разбрано с пример. Да предположим, че във фирмата DIMA, основана от братята Диего и Мартин Фернандес, са направени 10 часа за изработка на бяла риза. Въпреки това, индустриалните фирми отнемат средно 8 часа, за да произведат същата тази дреха.

Тогава компанията DIMA ще трябва да плаща по-високи заплати от средните за сектора, за да произвежда същите стоки. С други думи, производствените разходи на семейство Фернандес ще бъдат по-високи и печалбите им ще бъдат по-ниски в сравнение с конкуренцията.

Характеристики на теорията за стойността на Карл Маркс

Сред характеристиките на теорията за стойността на Карл Маркс са:

• Той следва линията на теорията на стойността в класическата икономика, като разглежда работата като ключов фактор. Той обаче включва концепцията за конкуренция. По този начин оферентът, който инвестира по-малко човекочасове в производството на стока, ще получи по-големи ползи.
• Маркс твърди, че обменът се генерира, когато две стоки задоволяват различни нужди, т.е. когато те нямат еднаква полза (концепция, разработена от Адам Смит). Например, човек може да продаде част от дрехите си и след това да купи слуховите апарати, от които се нуждае.
• Според марксистката теория всички стоки имат едно общо вещество: работа. Тази променлива позволява да се установят еквиваленти, за да се приеме размяната. Да предположим например, че са необходими 10 часа, за да направите чифт обувки и 5 часа, за да направите риза поло. След това ще трябва да бъдат доставени или продадени две тениски поло, за да закупите чифт обувки.
• Маркс прави разлика между понятията продукт и стока. Вторият има полезност (ползваща стойност) и обменна стойност, тъй като е създаден за продажба. Продуктът обаче се произвежда с единствената цел да отговори на нуждите на онзи, който го създава (или на неговото семейство или приятели). Например, ако човек плете пуловер за сина си. В този случай целта не е размяната, а самото потребление.
• Маркс твърди, че дадена стока винаги е материализиране на определено количество абстрактен труд, измерено с необходимите човекочасове.
• Абстрактната работа е цялото физическо и умствено човешко усилие, използвано за производствен процес. Вместо това конкретната работа е специфично действие. Например сглобяването на машина.

Време, стойност и производителност

Според Маркс времето не е точна мярка за стойност. Ако просто приемем, че колкото повече отработени часове, толкова по-ценна е стоката, възможно е да се заключи, че най-продуктивните служители са тези, които отнемат най-много време, за да завършат работата си.

Реалността обаче е, че един човек е по-ефективен от друг, ако може да изпълни една и съща задача за по-малко време. По тази причина Маркс счита, че средните човекочасове, необходими в индустрията, трябва да се приемат като мярка за стойност. Тоест, изчислява се средна стойност с данните на всички компании, които произвеждат определена стока.