Икономическа стагнация - какво представлява, определение и концепция

Икономическата стагнация е ситуация, при която брутният вътрешен продукт (БВП) на дадена страна расте с много ниски или никакви темпове. На свой ред заплатите почти не се увеличават.

За разлика от икономическата рецесия, при стагнация не наблюдаваме спад в производствената дейност, а по-скоро увеличение. Това обаче е малко, така че не оказва влияние върху пазара на труда.

Характеристики на икономическата стагнация

Основните характеристики на икономическата стагнация са:

• Той може да бъде приложим не само за държави, но - в по-широк смисъл - за индустрии и компании.
• БВП нараства с нива, толкова ниски, че те могат да бъдат дори по-ниски от раждаемостта. В този случай БВП на глава от населението се намалява.
• Това не е изолирана ситуация, която продължава даден период, но се удължава във времето.
• Правителствата могат да прилагат мерки за излизане от стагнация, например експанзивна парична политика за насърчаване на потреблението.
• Икономическата стагнация може да се разбере от закона за намаляващата възвръщаемост. Според тази теория, ако увеличим един от производствените фактори и поддържаме останалите фиксирани, крайното производство ще расте с по-ниски и по-ниски темпове и дори може да падне с времето. Така че, ако една държава само увеличи, например, труда, но не и капитала и технологиите със същия темп, БВП ще се забави.

Причини за икономическа стагнация

Най-важните причини за икономическа стагнация са:

• Спестяване без инвестиране: Нивото на спестяване на населението е високо. Онези ресурси, които вече не се изразходват, също не се инвестират. Това може да се случи например поради липса на възможности.

Описаният по-горе сценарий е посочен от Алвин Хансен, ученик на Джон Мейнард Кейнс, в неговата теория за светската стагнация. Според тази хипотеза забавянето на раждаемостта и технологичния прогрес би намалило възможностите за бизнес. Следователно спестяванията биха се натрупвали, без да се инвестират, намалявайки темпа на растеж на БВП.

• Ниска производителност: Икономическият растеж може да се забави, когато не се генерират иновации или ако новите технологии нямат значително въздействие върху ефективността на фирмите.
• Неблагоприятна среда за столиците: Неикономическите променливи като политически и хуманитарни кризи могат да обезкуражат инвестициите. Тази ситуация обикновено засяга не само страната в конфликт, но и целия регион.
• По-ниско външно търсене: Ако нетният износ нараства с по-бавни темпове или спада, темпът на растеж на БВП също спада. Това се случва например, ако основният търговски партньор на дадена страна е изправен пред рецесия.

Пример за стагнация

Пример за икономическа стагнация бихме могли да го намерим в Перу между годините 1998 и 2001.

Икономиката на Перу нарастваше, макар и нестабилно, със значителни темпове. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП), т.е. номиналният БВП, дисконтиращ инфлацията, нарасна със темпове от 7.4% или 6.5%. Между 1998 и 2001 г. (включително и двете години) икономическият растеж беше много слаб.

Перуанската икономика намалява с 0,4% през 1998 г. и регистрира много лоши темпове на растеж през 1999 и 2001 г. съответно с 1,5% и 0,6%. Веднага след това растежът отново беше по-висок, над 3%.