Новата институционална икономика или неоинституционалната икономика е икономическа школа на мисълта което твърди, че институциите са ключови за обяснението на решенията на отделните лица. Следователно фактори като структурата на държавата не могат да бъдат изключени при анализ на реалността.
Новата институционална икономика се роди в отговор на неокласическата школа. За разлика от този, той не се интересува толкова от математическите модели. Вместо това извежда теории от наблюдение на статистически данни.
Друга особеност на неоинституционалната школа е приносът на науки като политика, социология и психология.
Произход на новата институционална икономика
Произходът на новата институционална икономика е през 30-те години на миналия век. През 1937 г. Роналд Коуз обяснява в статията „Природата на фирмата“ ролята на нормите и структурата на организациите при разпределението на цените.
По-късно, в края на миналия век, тези идеи придобиват по-голяма сила с работата на икономисти като Дъглас Норт и Оливър Уилямсън. Тези автори също така изучават ролята на институциите в създаването на конкурентни пазари.
Постулати на новата институционална икономика
Основните постулати на новата институционална икономика са следните:
- Ограничена рационалност: Индивидът не разполага с цялата информация по време на избора си, тъй като знанията са ограничени. Не е възможно да се предвидят определени събития, които могат да повлияят на крайния резултат от решенията. Ние се позоваваме например на неочаквани промени в законите.
- Опортюнизъм: Агентите могат да жертват потенциалните печалби от борсата, за да получат по-голяма собствена изгода.
- Транзакционни разходи: Те са тези, които възпрепятстват като цяло функционирането на икономическата система. Според Оливър Уилямсън можем да ги класифицираме в две категории. Първо, предварителните разходи, произтичащи от планирането, договарянето и установяването на гаранции по договор. Междувременно последващите разходи идват от лоша адаптация, т.е. когато транзакциите се отдалечат от първоначалното споразумение. Изправени пред това, трябва да бъдат направени допълнителни плащания, например на държавно образувание, което да се намеси и разреши конфликта.
Предвид тези постулати е необходимо съществуването на институции, които улесняват и налагат обмена. Поради тази причина е важно например една държава да има съдебна система, която да гарантира спазването на договорите. Способността на правителството да прилага законите е известна като изпълнение.