Хазната е съвкупността от имоти на държавата. По този начин тя може да включва пари, активи, вземания и други.
С прости думи, съкровищницата обхваща цялото държавно наследство. По този начин ние се позоваваме на общественото съкровище на държава, регион или местност.
Трябва също да се отбележи, че терминът съкровищница включва и физическото място, където се пази държавното наследство.
Източник и използване на съкровищницата
Ресурсите на хазната идват главно от събирането на данъци, като тези, наложени върху продажбите (данък върху добавената стойност) и генерирането на печалба (данък върху дохода). Въпреки че правителството има и други източници на доходи като вносни мита или тарифи. Източникът на ресурси може дори да бъде заем, поискан от чужда държава.
След събирането на данъците съдбата на хазната трябва да бъде да финансира благоустройството и да предоставя основни услуги на данъкоплатците. Това се стреми да се определят приоритети въз основа на обективни фактори и парите на държавата да не се изразходват безотговорно, създавайки например неустойчиви дългове.
Трябва също така да се отбележи, че властите, по-специално министерството на финансите или финансите, са отговорни за разработването на данъчната политика за улавяне на ресурсите, които ще бъдат част от хазната. По същия начин това министерство трябва да предложи публичен бюджет за разпределение на държавните разходи в различни сектори и проекти.
Произход на термина хазна
Терминът съкровищница идва от латинското ‘aerarium’, което е името, с което публичната хазна е била известна в древен Рим.
Римляните налагали данъци на покорените от тях народи. Така се изисквало плащане в замяна на правото да се обработва земята.
Съкращаване
Много често се чува изразът „обществена хазна“ в медиите, когато се говори за новини, свързани с държавни ресурси.
Трябва обаче да се изясни, че този термин е излишен, тъй като хазната по дефиниция е публична.