Банковият надзор в Европа се пада на ЕНМ, който е единственият надзорен механизъм на Европейския съюз, и на Единния механизъм за преструктуриране. На свой ред ЕНМ се състои от Европейската централна банка и банковите надзорни органи на всяка държава-членка.
Произходът на този регулаторен механизъм се основава на опита от миналото поради ликвидната криза и системния риск на банките и как това е повлияло на икономиката като цяло. Европейската централна банка отговаря за ръководенето на икономическата и парична политика на ЕС и надзора върху банките, установявайки общ подход с хармонизирани надзорни мерки чрез контрол и спазване на икономическите регламенти и стандарти.
Компетенции на банковия надзор
Банковият надзор се формира от контролна мрежа, в която се намесват ЕЦБ, ЕНМ, надзорните органи на страните членки и Единният регулаторен механизъм. Сред правомощията на банковия надзор можем да изтъкнем следното:
- Изследване на банкови лицензи.
- Строги проверки и контрол, в много случаи на място.
- Оценка на банкови сливания и поглъщания, както и продажбата на важни участия на предприятия.
- Осигурете спазване на разпоредбите на ЕС в банковото дело.
- Увеличете капиталовите дарения и минималните резерви за покриване на финансовите рискове.
Субекти, контролирани от банковия надзор
Банковият надзор има две форми на намеса:
- Директен: ЕЦБ контролира 123 важни институции, които се разглеждат от надзорни екипи или JST, представлявани от експерти от ЕЦБ и национални надзорни органи.
- Съвет: Тези субекти, контролирани от национални надзорни органи в сътрудничество с ЕЦБ. ЕЦБ може по всяко време да има пряко влияние върху този вид надзор, за да гарантира спазването на най-високите стандарти за контрол и инспекция.
Държави, които участват в банковия надзор
Страните, които участват в банковия надзор, са тези, които принадлежат на ЕС, и тези други държави, които, макар и да нямат валутата на еврото, искат да участват доброволно в сътрудничество с ЕЦБ чрез т.нар.
