Финансовият холдинг, известен също като „холдингови дружества“, е дружество, чиито активи са акции в други дружества.
Моделът на взаимоотношения между централния офис и компаниите обикновено е този на финансовия контрол. Неговата цел е да максимизира потоците от дивиденти и капиталови печалби, оттук и чисто финансовата му същност.
Те обикновено нямат дейности за производство на стоки или услуги, нито обикновено има политически контрол върху акциите, но те действат само като мажоритарен акционер с финансови интереси. Следователно холдинговото дружество не произвежда, а само групира компании заедно (тези компании са тези, които произвеждат).
Тази бизнес структура е често срещана в групи, които са се разраствали чрез търсене на възможности за инвестиции в несвързан бизнес и външен растеж. Моделът на стопанство обикновено е конгломерат, въпреки че някои инвеститори могат да бъдат ръководители на нови групи.
Несвързани бизнеси
Несвързаната или конгломератната диверсификация е форма на растеж на бизнеса (противоположна на тази, извършена в структурата на компанията-майка - свързана диверсификация-), което предполага по-голяма степен на разкъсване при настоящата ситуация, тъй като новите продукти и пазари не поддържат никаква връзка с традиционни за компанията, в сравнение със свързаната стратегия за диверсификация.
Следователно това е най-драстичната форма на растеж за компанията, тъй като няма връзка между традиционната дейност и новия бизнес. Представлява разрив с предишната ситуация, компанията се впуска в отрасли, далеч от традиционната си дейност.
Целите обикновено се поставят около постигането на по-висока рентабилност чрез преминаване към силно атрактивни индустрии и намаляване на общия риск на компанията, като действа в много разнообразни дейности. Различните бизнеси се наблюдават като компоненти на инвестиционен портфейл, в който се търсят финансови синергии, чрез възможно най-доброто разпределение на финансовите ресурси между различните бизнеси, така че излишъците да финансират други, които са в дефицит.
Тъй като дейностите не са свързани помежду си, е доста трудно да се генерират други видове взаимодействия между различните бизнеси. Освен финансовите, може би единственото взаимодействие, което може да се появи, са директивите, произтичащи от възможността да се приложи към новия бизнес общия капацитет на ръководството да се изправя и решава проблеми.
В обобщение, причините, които могат да накарат компаниите да изпълнят този тип несвързана стратегия, са следните:
- Намаляване на общия риск на компанията: Когато предприятията не са свързани помежду си, рискът от променливост на печалбата има тенденция да намалява. Влизането в съвсем друг нов бизнес обаче предполага поемане на допълнителен риск, произтичащ от невежеството.
- Търсете висока доходност: Фирма със значителни финансови излишъци или разположена в зрял сектор с лоши перспективи за растеж може да търси чрез несвързана диверсификация възможности за инвестиции, които увеличават общата рентабилност.
- По-добро разпределение на финансовите ресурси: Получаване на полезни взаимодействия при управлението на бизнес портфолиото, като се избягват разходите за това финансовите пазари за осигуряване на средства за дефицитни предприятия.
- Цели на управлението: Постигането на целите на управленския клас, като власт, статус, възможности за повишаване, повишено възнаграждение и т.н., може да оправдае несвързана стратегия за диверсификация.