Квотите за внос са инструменти, с които страните разполагат, когато ограничават физическото количество на продукт, който може да бъде внесен на тяхна територия.
Сред различните методи за контрол на външната търговия, които една държава има, е приемането на квоти за внос.
Следователно този икономически механизъм на ограничаване на търговията предполага прилагането на ограничения на единици или максимално тегло на продукта, които могат да бъдат внесени през определен период от време.
Въвеждането на този вид търговска мярка е напълно съвместимо с прилагането на други едновременно. Тоест, правителството може да установи стратегии за търговия с внос въз основа на квоти и да установи тарифи, например.
В този смисъл примерът на горното би бил установяването на по-ниско мито за внос за определен брой продуктови единици и по-високо за онези други вноси, които надвишават този предварително определен брой.
От друга страна, трябва да се отбележи, че този механизъм на търговската политика е известен още като търговска или тарифна квота.
Основна роля на квотите за внос
Приемането на този вид квота често се разбира като форма на защита спрямо националните производители.
С други думи, като се приеме, че има определено максимално количество, което може да бъде внесено на дадена територия, се разбира в същото време, че останалото вътрешно търсене на споменатия продукт трябва да бъде задоволено от вътрешното производство.
Понякога обаче този тип протекционистични търговски политики могат да доведат до увеличаване на цената на стоката в интериора и в същото време благосъстоянието на потребителите.
Квоти за внос в днешната среда
Изправени пред подчертано глобализирана социално-икономическа и политическа среда, все по-малко територии приемат този тип мерки за контрол на вноса.
Секторите, податливи на прилагане на квоти, продължават да се нуждаят от по-голямо внимание от страна на правителствата. Поради главно на недостига на ресурси или несигурността на професионалистите (както в случая със селскостопанския или минния сектор).
