Фискалните политики, прилагани от правителствата в Латинска Америка, са фокусирани върху либерализацията на икономиките и ниския фискален натиск. Високите нива на корупция обаче продължават да задушават икономическия прогрес в региона.
Латинска Америка е регион, който макар да адаптира публичните си политики към новата икономическа и политическа рамка, изисквана от новия геополитически сценарий, винаги се е характеризирал с доста лека фискална система. В Латинска Америка, ако разгледаме данните, събрани за данъчната тежест на различните страни в региона, можем да видим как средно говорим за доста умерена данъчна тежест.
Както е случаят с всичко, което касае икономическата наука, ние говорим за умерен фискален натиск поради факта, че за разлика от други страни като тези, които съставляват ОИСР, Латинска Америка има по-ниски нива на фискален натиск. И то е, че средно в Латинска Америка фискалният натиск достига около 23% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато в страните членки на ОИСР средният е около 34% от БВП.
Както виждаме, едното средство е много далеч от другото. Трябва обаче да имаме предвид, че говорим за средно от страните, които съставляват Латинска Америка, Централна Америка и Карибите, тъй като сред всички региони-членки можем да наблюдаваме голямо несъответствие между данъчната тежест на една и друга други. Още една извадка от неравенството, което регионът представя.
Данъчен натиск в Латинска Америка
Ако извадим лупата и наблюдаваме индивидуалности, Перу, например, с 16% данъчна тежест, или Доминиканската република, с 13,7%, са образци от държави, в които данъчната тежест е очевидно по-ниска от други региони като Куба, където данъчната тежест е близо до 42% от БВП. Особеност на крайностите, в които страни като Аржентина или Бразилия също могат да бъдат претърпени, които показват данъчна тежест от над 30% от БВП.
Друг особен случай, но от противоположната страна на монетата, е случаят с Гватемала. Ако разгледаме случаите на Доминиканската република или Перу, цифрите за икономически растеж и икономическа активност в регионите подкрепят прилаганата фискална политика. Говорим за две от страните с най-висок ръст през предходните години. В допълнение, Доминиканската република, по-специално, е страната с най-висок икономически растеж в целия регион.
Случаят с Гватемала обаче е съвсем различен, тъй като за да има толкова нисък фискален натиск, страната преминава през криволичеща икономическа ситуация, възприемайки ситуация на крайна бедност и това води до масивна миграция на хора в съседни държави , опитвайки се да избягат от държава, в която гладът, както и несигурността, която се възприема на територията. Поради тази причина на пръв поглед не е разбираемо как държава, на която липсват такива основни услуги, от своя страна прилага фискална политика, която априори не се опитва да облекчи ситуацията.
С друга перспектива и в която политиката, прилагана от страната, може да бъде оправдана, е привличането на чуждестранен капитал. С други думи, Латинска Америка е регион, който се характеризира със зависимостта на страните членки от чуждестранните инвестиции. Изправени пред ситуация на прилагане на отпуснати фискални политики, бихме могли да го разберем като стимул за привличане на чуждестранни инвестиции и компании в страната, така че само по този начин да можем да оправдаем посочените мерки.
Скритото данъчно облагане на региона
Проблемът, който Латинска Америка и която винаги е представлявала „черната ръка“ на нейната икономика, е проблемът или явлението на корупцията в страните. Говорим за ниско данъчно облагане в някои територии, въпреки че трябва да се отбележи, че данъчните ставки, представени от държавите, не включват скритата данъчна тежест, тези скрити ставки, които произтичат от корупцията и което, както е очевидно, представлява добавена разходи за гражданите в страната.
Според класацията, която измерва индексите на корупцията в страните, съставляващи региона, показаните резултати отново поставят акцента върху изключителния и любопитен случай на Гватемала. Както казвам, любопитно е, че една от страните с най-висок процент на корупция в Латинска Америка. Страна, която прилага ниска данъчна тежест, но въпреки това подкрепя една от най-високите нива на корупция на цялата територия.
Заедно с Гватемала са Венецуела, Никарагуа или Мексико. Както казах, сложно любопитство, тъй като споменатите страни, с изключение на Никарагуа, останалите имат умерено ниски нива на фискален натиск. В случая с Венецуела това е 14,4% от БВП, докато в случая с Мексико данъчната тежест е 16,2%. Разбира се, както вече казах, всичко това, без да се отчита корупцията, дисциплина, в която тези страни завършват върха на класацията.
Очевидно високата корупция, която тези държави представят, затруднява правилното функциониране на икономиката, претегляйки целия напредък в страната. Корупция, която е трудно да се потисне, тъй като много граждани на Латинска Америка възприемат корупцията като ежедневен случай, без да могат да водят борба за нейното прекратяване. Такъв е случаят, че в страни като гореспоменатите демокрацията рискува да изчезне просто защото правителството е най-големият източник на корупция в страната.
Черната икономика играе много подходяща роля
Ако говорим по отношение на неформалната икономика или подземната икономика, данните ще ни изненадат доста, защото нека да разгледаме казаното преди това. Латинска Америка, за разлика от страните от ОИСР, имаше много ниски и умерени нива на фискален натиск. Ако обаче разгледаме последните записи, предоставени от Международния валутен фонд (МВФ) за неформалната икономика в региона на Латинска Америка, средната стойност е прекалено висока и много далеч от тази на страните от ОИСР.
Докато ОИСР има средна черна икономика от 18%, или Европа, която има средно 22%. Латинска Америка има приблизително средно ниво на подземна икономика от 40% от БВП. Говорим за потопената икономика в страните от региона, която представлява почти половината от брутния вътрешен продукт. Според МВФ в Латам има около 130 милиона души, работещи в нередовна ситуация, докато страни като Боливия показват огромен 62% от БВП като подземна икономика в страната.
Ако се върнем към случая с Гватемала, нека си спомним, че говорихме за един от най-ниските фискални натиски в региона. Ако обаче се позовем на приближенията, предоставени от Световния икономически форум (WEF) през 2016 г., подземната икономика в страната достигна 70% от БВП. Както виждаме, подземната икономика в страната представлява почти три четвърти (3/4) от икономиката в страната. Ситуация, която въпреки ниския фискален натиск изключително много затруднява икономическия прогрес на страните от региона.
Да не говорим за фискалните усилия, показател, който би дал още една пълна сравнителна статия и който би хвърлил допълнителна светлина по въпроса.