Ценовата стабилност е ситуацията, при която цените се поддържат или растат на определено ниво, което се счита за адекватно за определено време.
Ценовата стабилност дава възможност да се облекчат паричните политики за контрол на инфлацията и кредитната експанзия, така че да има повече пари в обращение и икономиката да може да функционира по-добре и да се създават работни места с по-високи темпове. Контролирането на инфлацията е необходимо за централните банки, тъй като това може да доведе до повишаване на номиналните лихвени проценти, увеличавайки алтернативните разходи за разполагане на пари.
Защо централните банки искат умерено ниво на инфлация?
И инфлацията, и дефлацията, ако са произведени в излишък, са отрицателни. С тази цел централните банки се опитват да поддържат цените стабилни. Или казано по друг начин, те преследват ценова стабилност.
Ако инфлацията настъпи в прекомерно количество, това, което се случва, е, че продуктите са все по-скъпи. Когато това се случи, освен ако не се увеличи и заплатата ни, можем да загубим покупателната си способност. Тъй като ако заплатата ни се запази и цените се повишат, можем да купим по-малко неща. Освен това това не само наказва незабавно, но и в средносрочен и дългосрочен план. Ако решим да спестим $ 100 днес, може би след 10 години, ако инфлацията е силна, тези $ 100 дори няма да ни помогнат да купуваме продукти, които са много евтини днес.
От своя страна дефлацията също не е желателна. Поне в съвкупност. На теория спадът на цените е положителен, ако се случи в съответствие с подобрението в технологиите. Например, ново изследване позволява производството на кристали на много ниска цена. Без съмнение цената на стъклото ще спадне и това е много положително. Проблемът е, когато цените падат поради недостатъчно търсене. Тоест, когато хората нямат пари за закупуване. Това може да се случи в кризисни условия.
Освен това има и друго обяснение, което не е емпирично доказано, но се цитира от централните банки. Това обяснение се основава на факта, че потребителите, ако знаят, че утре нещо ще бъде по-евтино (дефлация), ще изчакат да го купят утре и т.н. Това води до срив на цените и заедно с това активност. Това, което централните банки забравят, е, че има определени продукти, при които няма смисъл да чакате. И, от друга страна, е, че алтернативните разходи поради липсата на продукт понякога не компенсират спада на цената, който той ще има. Например една кола може да бъде с 5000 евро по-евтина за 3 години, разбира се няма да можем да я използваме 3 години.
Пример за ценова стабилност.
Да предположим например човек, който има месечна заплата от 1400 евро нето, с която купува определен брой стоки и услуги за потреблението си. Казва се, че общото ниво на цените е стабилно, ако през следващите няколко години това лице може да купи същия (или подобен) набор от стоки и услуги със същата заплата.