Възможен ли е анархо-капитализмът? Разположен на около тридесет километра от Ню Делхи, столицата на Индия, в щата Харяна, Гургаон се е превърнал в третия най-висок доход на индийски град на глава от населението.
Дебатът за успеха или провала на капитализма в някои страни и на комунизма или социализма в други е по-жив от всякога. В разгара на всичко Гургаон се представя като анархо-капиталистически град.Големи компании като General Electric, BMW, Coca-Cola, Pepsi, HSBC, Nokia, Google и Intel са се установили в града, допринасяйки значително за икономическия му растеж. В града откриваме множество търговски центрове, небостъргачи, голф игрища, разкошни квартали и големи армии от охранители. Въпреки това, за разлика от по-богатите райони, в околностите има маргинални квартали, където липсата на основни услуги е повече от очевидна.
Въпреки че компаниите са допринесли за голямо развитие, както споменахме по-рано, има силни социални различия, да не забравяме, че замърсяването е един от най-сериозните проблеми, с които Гургаон трябва да се сблъска. И през март 2019 г., според данни, предоставени от Greenpeace и IQ Air Visual, Гургаон е смятан за най-замърсения град в света.
Произходът на един анархо-капиталистически опит
Но за да разберем какво се случва в Гургаон, нека се върнем назад във времето, връщайки се към произхода на този анархо-капиталистически опит.
През 70-те години Гургаон е бил земеделски град, но предприемачът за недвижими имоти Кушал Пал Сингх, ръководител на компанията DLF, е имал различен план за този незначителен град. Мнозина смятаха Сингх за луд, защото в Гургаон нямаше нищо друго освен скалиста земя, да не говорим за липсата на комуникационни пътища и нулевото индустриално присъствие.
През 1979 г. Кушал Пал Сингх вече беше поел юздите на компанията DLF от своя тъст. По това време публичният сектор контролира развитието и растежа на градовете. Този контрол обаче не съществуваше на места като Гургаон, където Сингх заграби 3500 декара.
До началото на 90-те години развитието на Индия беше бавно. Въпреки че автомобилната компания Maruti-Suzuki се бе установила в Гургаон, тепърва трябваше да се направи скок в растежа. Отговорът дойде от кацането на американската компания General Electric. Това доведе до пристигането на множество компании и колосално разширяване на града. По примера на General Electric много компании прибягват до възлагане на множество услуги на външни изпълнители.
При липсата на местно управление компаниите започнаха да разработват важни проекти. Въпреки това, Управлението за градско развитие в Харяна не успя да се справи с интензивните темпове на частните компании. По този начин се създаде пропаст между публичния и частния сектор. В този контекст компаниите създадоха свои собствени острови в града.
Развитие в ръцете на частни компании
Като се има предвид липсата на инфраструктура, много компании са се сблъскали с това предизвикателство, като те са били тези, които са строили пътища, пробивали кладенци и са инсталирали свои собствени генератори, за да решат спирането на електрозахранването.
Услуги, които традиционно са публични, се поемат от частни компании. Доказателство за това са пожарникарите, които бяха оставени в ръцете на компанията за недвижими имоти DLF. И то е, че в случай на пожар в един от небостъргачите на Гургаон индийските власти нямат хидравличните платформи, необходими за потушаването на пожара.
Също така при липсата на услуги за обществен транспорт, работните центрове предоставиха споделени превозни средства на своите служители.
Един от принципите на анархо-капитализма е законът и редът. По този начин тази доктрина поддържа, че частните компании могат да предоставят услуги за сигурност и правосъдие. Това е перфектно постигнато в Гургаон. Оттук и значителното присъствие на множество частни охранители в града.
По този начин индийските администрации се считат за непрозрачни, корумпирани и неефективни. Където липсваше услуга или някаква инфраструктура, бързо се появяваше компания, която да я реши.
Предстоят предизвикателства в Гургаон
Всичко това обаче блести не е злато. Нищо не е идеално и има проблеми, които частната инициатива не е успяла да разреши, като замърсяване, липса на канализация, прекомерна експлоатация на подземни водоизточници и проблеми с питейната вода.
По отношение на ролята на публичния сектор, припомняме, че анархо-капитализмът залагаше на своето потискане като икономически агент. Това не се случва в Гургаон, тъй като от 2008 г. насам има местно правителство, което се опитва да реагира на инфраструктурни проблеми и започва да събира данъци, което не се вписва в тезите на анархокапитализма.
Във всеки случай опитът с Гургаон е пример, който поражда интересни размишления за ролята на фирмите в развитието на даден регион, намесата на държавата и баланса между публичния сектор и частните компании.