Тъмни облаци се събират над Италия. Има такива, които дори говорят за евентуално излизане на Италия от еврото. Трансалпийската държава е изправена пред голяма дилема: заложете на растеж или спазвайте ангажиментите с Брюксел и продължете по пътя на намаляване на дефицита.
Ако през последните няколко години страните от Европейския съюз са се разраснали икономически, сегашната ситуация в Италия изглежда излага на риск добрите резултати на европейската икономика.
Заден план
Проблемите, които Италия преживява обаче, не са нови. Италианската икономика страда от същите болести отдавна. Ниската производителност доведе до слаб икономически растеж и когато настъпиха икономически кризи, обичайното решение беше да се прибегне до обезценяване на италианската лира.
Поради тази причина в Италия има много евроскептици, които говорят за излизане от еврото. Те все още помнят времената, когато благодарение на обезценяването на лирата беше възможно да се върне по пътя на икономическия растеж. С еврото обаче не всичко е в неизгодно положение за Италия. Благодарение на единната валута Италия се радва на ниска инфлация и ниски лихвени проценти. От друга страна, девалвацията на валутата не винаги е най-доброто решение, тъй като въпреки случайните стимули бяха необходими структурни реформи за подобряване на дългосрочната производителност.
Италия, силно задлъжняла икономика
Е, на този фон Италия е изправена пред икономически растеж под средния за Европа. Говорим за 1,5% италиански спрямо 2,5% европейски. За да влоши нещата, Италия е изправена пред много висока задлъжнялост, която представлява през 2018 г. 132% от нейния брутен вътрешен продукт. Всичко това поставя Италия като европейска държава с най-високо ниво на публичен дълг след Гърция.
Трябва да се отбележи, че Италия с брутен вътрешен продукт от 1,7 трилиона евро е третата по големина икономика в еврозоната. Проблемът е, че дългът му е 2,2 трилиона евро. Това означава, че дългът поема много важен обем публични разходи.
Ако по принцип Италия и Европейската комисия се бяха договорили за публичен дефицит от 0,8%, представените от италианското правителство бюджети биха оставили дефицита на 2,4%. По този начин, в лицето на европейските власти, които се застъпват за намаляване на дефицита, италианското правителство възнамерява да облекчи целта за дефицита, за да се опита да постигне по-висок икономически растеж.
Европа набляга на спазването на Пакта за стабилност и растеж. Нека си спомним, че Пактът за стабилност и растеж има за цел сближаването на европейските икономики и стабилните публични финанси. Наред с другото, това споразумение установява, че фискалният дефицит не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт. Понякога на някои страни им е било позволено да облекчат целта за намаляване на дефицита. Това не е така в Италия, която не е получила улеснения в това отношение. Освен това дефицитът, предложен от италианското правителство, възлиза на 2,4%, оставяйки го извън прилагането на европейските процедури поради прекомерен дефицит.
Голямата дилема
Опитът на страни като Япония и Белгия показва, че най-добрият начин за намаляване на високото ниво на публичния дълг (какъвто е случаят в Италия) е чрез устойчив икономически растеж във времето. По тази причина италианското правителство предлага план за стимулиране на икономиката. И както обикновено, всеки стимул за икономиката обикновено води до увеличаване на публичния дефицит. За тази цел италианското правителство предлага доходи за безработни, данъчни стимули за компании, които наемат работници и амбициозен инвестиционен план от 15 000 милиона евро за модернизиране на инфраструктурата.
Неспазването на правилата за дефицита обаче води до заплащане на по-високи лихвени проценти. Тези, които защитават бюджетната дисциплина, се страхуват, че Италия може да влезе в опасна спирала между нарастващите дефицити и лихвите по дълга. Най-песимистичните вярват, че неспазването на бюджетните правила може да доведе до непропорционално увеличение на лихвените проценти, излизане на еврото от Италия и на всичкото отгоре обедняване на италианското гражданство.
Ясно е, че италианската икономика трябва да се справи с дългосрочните реформи. Необходимо е да се интегрират жените и младите хора на пазара на труда и да се увеличи производителността. Проблемът е, че чрез провеждането на структурни реформи краткосрочният растеж страда.