Моделът Miller and Orr обхваща набор от техники и решения по отношение на управлението на хазната на дадена компания и с оглед постигане на баланс, считан за оптимален за същата въз основа на нейните характеристики.
Този модел, създаден от Милър и Ор в края на 60-те години на миналия век, установява, че в една компания притоците и изходящите парични потоци обикновено не са постоянни, поради собствената й ежедневна дейност. Следователно те са случайни.
Това се случва, защото най-често срещаното е, че както приходите, така и разходите не са редовни и че те са свързани с по-добри или по-лоши дни от търговска гледна точка.
На основно ниво, чрез използването на модела Miller and Orr, една компания е способна да оцени оцеляването и способността си за адаптация в моменти на недостиг на ликвидни пари или пари в брой, като е в състояние да поддържа икономическата си дейност с известна нормалност.
В този смисъл непредсказуемостта на паричните потоци трябва да повлияе на вземането на инвестиционни решения за компанията, така че чрез покупката и продажбата на временни финансови активи (като нейните депозити) управлението на касата да бъде балансирано и отговорно.
Представяне на модела на Милър и Ор
Има поле, ограничено от долна и горна граница, което графично представя обхвата от възможности, сред които е оптималният баланс:
За изчисляване на границите Miller и Orr заявяват, че:
Където H е горната граница, а Z е оптималният баланс. От своя страна долната граница L се установява редовно от Финансовото управление на компанията.
Изчисляването на оптималния баланс в касата ще бъде както следва:
Където Z е оптималният баланс, b разходите за конверсия, X2 дисперсията на дневните парични салда на фирмата и i алтернативните разходи за държане на пари в касата
Показания на модела на Милър и Ор
Когато салдото се доближи до горната граница (има превишение на съкровищницата), компанията трябва да закупи ценни книжа с цел намаляване на съществуващото салдо, докато ако се приближи до лимита по-долу, е необходимо да се извърши продажбата на заглавия.
Обикновено се счита, че онези компании с по-големи колебания в потоците си трябва да установят по-голямо разделение в горната и долната граница, за да постигнат по-голяма стабилност и да избегнат взимането на прибързани инвестиционни решения или прекалено рисковите (поради многократна нестабилност на цените).
От друга страна, възможността за покупка и продажба на инвестиционни ценни книжа до голяма степен ще зависи от свързаните с тях разходи или разходи по сделката и лихвените проценти, съществуващи на пазара по всяко време.
И накрая, икономическото проучване счита, че този модел представлява еволюция на модела на Тобин и Баумол, при който основната концептуална разлика е появата на характеристиката на случайността на потоците.