Гъвкавост за по-малки банки в тяхната антикризисна възглавница
През последните няколко години, в много случаи, държавите трябваше да спасяват провалени банки с публични пари. За да избегне, че разходите за почистване на банка падат върху данъкоплатците, Европейската комисия одобри преди три години европейска директива, според която в случай на фалит загубите ще паднат върху акционерите.
Регламентите, изготвени от европейските институции, предвиждат банките с антикризисна възглавница (наричана още MREL), достатъчна за собствените си ресурси, да бъдат изправени пред фалити. Изискването за големи количества собствен капитал обаче е главоболие за по-малките финансови институции. Мнозина се страхуват за оцеляването си, като се има предвид трудността да се намерят големите количества собствени ресурси, които се изискват от европейските институции.
Гъвкавост с по-малки банки
За да се позволи жизнеспособността на по-малките субекти, европейските надзорни органи обмислят нови възможности. Сред предложенията, които се обсъждат, е възможността банките сами да поемат загубите си. След като загубите бъдат поети, те ще бъдат рекапитализирани чрез продажбата им на друга конкурентна финансова институция.
Следователно тя се стреми да предостави известна гъвкавост на по-малките банки. Тази гъвкавост ще зависи от плана за преструктуриране, който всеки субект е представил на европейските надзорни органи. Планът за преструктуриране обяснява мерките, които биха били предприети, ако се наложи пренасочване на банка.
Очевидно е, че рекапитализацията на банката отвътре с вноски от акционери е много различна от продажбата й на конкурент.
Антикризисната възглавница на банките ще бъде 8% от рисково претеглените активи на всяка банкова група. Трябва да се отбележи, че този матрак е структуриран от две части: първата, която ще се използва за покриване на евентуални загуби, и втората, която би била необходима, за да се въведе отново в експлоатация след ситуация на финансово бедствие.
Планът за преструктуриране, ключов елемент
Ако, напротив, планът за преструктуриране е насочен към директната ликвидация на банката, ще е необходимо да се докаже, че тази мярка е възможна.
За да могат малките предприятия да се съобразят с изискванията на антикризисния буфер, са предложени мерки като намаляване на рисково претеглените активи. С други думи, колкото по-малък е размерът на рисково претеглените активи, толкова по-ниски са ресурсите, необходими за формиране на антикризисната възглавница. Освен това плановете за преструктуриране също позволяват предприятието да бъде разделено на добра и лоша банка, стига това да може да се направи бързо.
Новата реформа установява важно разделение между системните банки (тези, чийто провал би засегнал световната икономическа стабилност) и несистемните. В зависимост от размера на организацията, те могат да използват различни инструменти, за да се съобразят с антикризисната възглавница, която ще се изисква от Европа.
Например, несистемна банка може да включи висококачествен дълг, известен също като старши облигации, в своята възглавница. Напротив, системна банка като Сантандер би била длъжна да прибегне до непредпочитан старши дълг.
Новите изисквания по отношение на антикризисната възглавница са не само проблем, който засяга ръководителите на различните банкови единици, но и различните централни банки. В този смисъл Банката на Испания се изяви, което на няколко пъти показа загрижеността си за предизвикателството, което поражда за по-малките банки.
