Губернаторът Николас Мадуро започна съдебно ембарго върху активите, които General Motors притежава във венецуелската държава миналата седмица, принуждавайки северноамериканската компания да уволни 2700 служители, работещи във фабриката ѝ. Бизнес ембаргото във Венецуела се превърна в почти ежедневие, какви последици имат за икономиката й?
Фабриката "беше изненадана от публичните власти, които поеха контрола върху нея, предотвратявайки развитието на дейностите", се казва в изявление на подразделението на General Motors във Венецуела. Правителството конфискува и превозни средства от завода.
Бизнесът носи богатство и заетост в една държава. По този начин правителството на Венецуела предприема стъпки, така че всяка компания, която се изправя пред режима си и се намира във Венецуела, да вземе своите заводи и да напусне. Това би означавало забавяне на икономиката и загуба на работни места, което Венецуела не е готова да приеме.
Все повече граждани на Венецуела се оплакват от несигурната ситуация, която живеят във Венецуела, и ниското качество на живот, на което са подложени.
Последиците от политиките на Мадуро върху националната икономика
Не за първи път губернаторът на Венецуела поема контрола върху компания по нелегален начин, всъщност всички знаем известната му фраза „Exprópiese“.
Изглежда, че това е нещо, което се прилага редовно в страната и вече има повече от 1400 частни предприятия, които Венецуела е отчуждава от 1998 г. Това е известно, че вреди на икономиката. Външният му дълг нараства с всяка минута и търсенето в страната е недостатъчно за големите компании, които могат да благоприятстват създаването на работни места.
От времето на Чавес са отчуждени компании във Венецуела, които не споделят същата политическа визия като диктатора. В момента ситуацията стана неустойчива, като се има предвид, че Николас Мадуро настоя да удари пулса с компаниите и обръща всичко в своя полза.
Louis Vuitton, Bridgestone, Good Year, са примери за мултинационални компании, които са затворили дъщерните си дружества във венецуелската държава. Бягството на компании и създаването на безработица означава, че търсенето в страната и номиналният доход на семействата във Венецуела са намалени до минимум.
Венецуелската икономика през 2016 г. претърпя най-голямата криза в историята, която се е случила в страната, най-голямата криза в света, но експертите прогнозират, че кризата ще бъде още по-лоша през 2017 г.
Въпреки че тази година спадът на брутния вътрешен продукт (БВП) е по-малък от предходния, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира за тази 2017 г. спад от 4,5%. Икономиката ще продължи да пада и индикаторите ще се счупят исторически, никога нечупени в историята им, утежнявайки много повече тежкото положение, в което живеят повечето венецуелски граждани.
Прогнозата на МВФ посочва през октомври, че 2016 г. ще приключи с инфлация от 475%, но за 2017 г. прогнозира инфлация от 1 660% в края на годината. Тоест нещо, което сега струва 100 боливара, в края на годината ще струва 1660 боливара. Високата инфлация накара президента Мадуро да обяви ново увеличение на заплатите, което се увеличи четирикратно през същата година.
Като се има предвид, че компаниите не могат да повишат ценовите си продукти поради венецуелската интервенционистка политика, много от тях затварят, тъй като в тази ситуация няма жизнеспособност, а това увеличава безработицата. Прогнозите за безработица за 2017 г. във Венецуела са равнище на безработица от 21,4% спрямо 18,1% през миналата година. Фигура, която значително контрастира с официалните данни, предложени от правителството на Венецуела, при които равнището на безработица остава на много ниски нива. Още един пример за съществуващата манипулация от ръководните органи на страната, които поддържат бедността на своята нация.
Във всеки случай не трябва да забравяме, че МВФ обяви, че всички тези прогнози могат да се провалят в резултат на ситуация, която и без това е неустойчива за венецуелските семейства.