Методът на критичния път е инструмент, с който можете да управлявате времето, разпределено за различните фази или задачи на даден проект.
Идеята на метода на критичния път е да присвои на всяка дейност максимална и минимална начална и крайна дата. По този начин е възможно да се изчислят крайните срокове, които всяка задача може да вземе, най-много, за да могат да бъдат изпълнени установените цели.
Методологията отчита приблизителното време, необходимо за всяка фаза.
Този метод разглежда и онези дейности, които зависят (или изискват завършването) на другите. По този начин идеята е да могат да бъдат спазени сроковете, определени за завършване на проекта.
Трябва също да отбележим, че ако имаме различни маршрути за разработване на проекта, трябва да се вземе най-дългият или най-дългият, за да се приложи този метод.
Елементи на метода на критичния път
Елементите, които трябва да се вземат предвид при метода на критичния път, са следните:
- Най-ранна начална дата за всяка задача.
- Последна дата на започване на всяка задача.
- Най-ранна дата на изпълнение на всяка задача.
- Последна дата на изпълнение на всяка задача.
- Налично време, тоест последната крайна дата минус най-ранната начална дата на задачата.
- Slack, тоест наличното време минус продължителността на задачата. Може да се изчисли и като последната дата минус най-ранната начална дата на дейността, или също е равна на последната дата минус най-ранната дата на приключване на задачата.
Упражнение по метод за критичен път
Нека да видим пример за това как да приложим метода на критичния път.
Да предположим, че имаме три дейности A, B и C, като едната трябва да се развие само когато предишната е завършила. Сега имаме следната информация:
Задача А
Най-ранна начална дата: 5/5/2021
Последна начална дата: 7/5/2021
Най-ранна дата на завършване: 8/5/2021
Последна дата на завършване: 10/5/2021
Задача Б
Продължителност: 4 дни
Най-ранна начална дата: 9/5/2021
Последна дата на завършване: 15/5/2021
Задача В
Продължителност: 6 дни
Най-ранна начална дата: 16/5/2021
Последна дата на завършване: 21/5/2021
Първо, нека разгледаме Задача А, където имате 5 май до 10 май между най-ранната начална дата и последната крайна дата. С други думи, наличното време е шест дни. Следователно отпускането може да се изчисли като разстоянието между най-ранната и последната крайна (или начална) дата на задачата, което би било два дни.
Сега, в дейност Б, имате от 9 май до 15 май между най-ранната начална дата и най-късната крайна дата. Така наличното време е седем дни. И така, хлабината е това налично време минус продължителността (или необходимото време) на дейността (4 дни): 7-4 = 3 дни.
И накрая, за дейност C, от 16 май до 21 май, се отчитат най-ранната начална дата и последната дата на изпълнение на проекта. Следователно наличното време е шест дни. Това означава, че няма провисване (или че отпускането е нула), тъй като продължителността на задача C е шест дни:
Налично времетраене = 6-6 = 0.