2016 г. се характеризира със своите икономически промени, но какво ни очаква през тази нова година? Анализираме петте големи предизвикателства пред световната икономика през 2017 г.
Дълг: проблем, който остава нерешен
От 2008 г. насам една от характеристиките, определящи еволюцията на световната икономика, е ръст на дълга. Основната причина е силното въздействие на кризата върху икономиката и всеобщото убеждение, че властите трябва да предприемат действия в това отношение.
Неуспехът на политиките за фискална експанзия наложи, как може иначе, да се прибегне до паричната политика. Това се е случило главно в САЩ, Европа и Япония, където централните банки са заложили определено за увеличаване на паричната база за да активирате отново растежа.
Истината е, че тези политики изглежда са изиграли решаваща роля за възстановяването, но също така са допринесли за създаването на проблем от най-голямо значение: растежа на дълга. Естествено, по-големите средства за финансиране генерират увеличение на пасивите (или чрез кредитиране на частни инвеститори, или чрез закупуване на дълг директно от централни банки), с добавянето, че лихвите са най-малко те може да не отразяват реалните рискове на търгуваните активи. С други думи, прекалено агресивната парична експанзия, която наводнява ликвидните пазари, може изкуствено да намали лихвените проценти и да наруши съотношението на възвръщаемост и риск на инвестициите, насочвайки ресурсите към неефективни сектори. Ярък пример са публичните финанси в ЕС: поради закупуването на публичен дълг от ЕЦБ правителствата имат по-малък стимул да ограничат публичните разходи, тъй като тяхната фискална безотговорност няма да повлияе на разходите им за финансиране.
Поради закупуването на публичен дълг от ЕЦБ, правителствата имат по-малък стимул да ограничат публичните разходи, тъй като тяхната фискална безотговорност няма да повлияе на разходите им за финансиране.
Вярно е, че в някои прекомерно задлъжнели страни (като Испания или Ирландия) частният сектор е извършил a труден процес на намаляване на задлъжнялостта, но не изглежда, че публичният сектор е направил същото. Всъщност публичният дълг в еврозоната се е понижил от 64,9% от БВП през 2007 г. на 91,4% през 2016 г. (представлявайки средногодишно увеличение от 2,65%), докато средногодишният ръст на икономиката е само 0,6%. Това означава, че настоящият икономически модел трябва да бъде поставен € 4,42 публичен дълг за всяко евро, генерирано от БВП. За момента това засили възстановяването, но това е труден модел за поддържане в дългосрочен план и вероятно би трябвало да бъде преосмислен.
Инфлацията се връща
Последните месеци на 2016 г. се характеризират, наред с други неща, с леко възстановяване на инфлацията след няколко години дефлационна заплаха. В този смисъл може да бъде голямото предизвикателство за световната икономика поддържайте повишаването на цените на невредни нива за растеж и се възползвайте от промяната на цикъла на консолидиране на възстановяването. Например в САЩ е предвидимо властите да се сблъскат с проблема с малко по-рестриктивна парична политика, тъй като икономиката й се приближава до пълна заетост, но какво ще се случи с Европа, все още не възстановена от кризата и зависима от стимули от ЕЦБ?
Възвръщането на инфлацията може да има множество ефекти, от енергийния пазар до покупателната способност на гражданите. Поради това се очаква през 2017 г. да бъдат предприети мерки като реформа на енергийните модели или нови процеси за преразглеждане на заплатите.
Промени в производствения модел
Много от промените, настъпили през 2016 г., също предвещават a реформа на производствения модел в много страни. Например в Съединените щати, протекционистичният завой на Тръмп към азиатската конкуренция може да насърчи по-голяма роля на местната индустрия. Нещо подобно би могло да се случи в Обединеното кралство, ако европейският внос започне да бъде заменен от британски продукти, но това ще зависи и от други фактори като стабилизирането на цената на лирата.
От друга страна, страните, които са избрали девалвация (вътрешна или външна), за да направят своя износ по-конкурентен могат да бъдат сериозно засегнати, когато инфлацията се върне, и те трябва да обърнат внимание на промяна в модела, която им позволява да се конкурират чрез добавена стойност, вместо да продължат да го правят чрез цени. Всичко това в глобална среда, където цифровизацията и роботизацията на работата нарастват, явление, което по един или друг начин вече засяга всички световни икономики.
Изчерпване на централната банка и промяна на паричния цикъл
Както бе споменато по-горе, големите световни икономики са избрали парична експанзия. Един от многото ефекти на тази мярка е удебеляване на балансите на централните банки, както и a влошаване на качеството от тях. В този смисъл Централната банка на Япония е утроила финансовите си задължения само за четири години, докато ЕЦБ има в балансите си значителен обем публичен дълг от страни със сериозни проблеми с фискалния дефицит.
От друга страна, покачването на лихвените проценти в САЩ (докато те остават ниски в Европа) може да направи предизвикателството за централните банки през 2017 г. още по-сложно, тъй като те ще трябва да действат съгласно различни парични цикли.
Пренареждане на международни търговски мрежи
През 2016 г. станахме свидетели на големи политически събития, които оказват пряко влияние върху икономиката. Едно от най-ясните последици е промяната на курса в търговската политика: изоставяне на проекти за регионална икономическа интеграция (като Brexit за ЕС или преформулирането на NAFTA за САЩ) и търсенето на нов модел, основан на мрежа от двустранни споразумения. Изправени пред неуспеха да се създадат големи зони за свободна търговия (като Транстихоокеанското споразумение или TTIP), сега страните са изправени пред предизвикателството да предефинират как искат да се отнасят към останалия свят.
Има и други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, като ролята на развиващите се страни в световната икономика, развитието на цената на петрола и голямо разнообразие от геополитически рискове. Всички те увеличават сложността на ландшафта, но ни водят до заключение: точно както 2016 се оказа година на големи промени, 2017 г. обещава да бъде година на големи предизвикателства.