Във все по-глобализиран свят пенсионните фондове умножават активите си и отвеждат инвестициите си във все по-отдалечени страни. През последните десетилетия те се превърнаха в предпочитан вариант за спестяване за много граждани и имат привлекателен потенциал за растеж.
Според последния доклад на Inverco за пенсионните фондове, публикуван през септември, испанските фондове са постигнали годишна възвръщаемост от 1,26% през август, връщайки се към печалбите след загубите, отчетени през лятото. В същото време европейските работодатели от сектора на рисков капитал (Invest Europe) заявиха, че средата на ниски лихвени проценти се пробужда подновена лихва от пенсионни фондове в компании с частен капитал, което представлява по-голямо значение за този тип инвеститори в динамиката на реалната икономика. Междувременно прогресивното стареене в развитите страни увеличава привлекателността на този вид фондове за гражданите.
В Испания, страна, в която ролята на държавата традиционно е била определяща в пенсионната система, развитието на тези фондове все още не е достигнало до развитието на други държави (като Холандия или Обединеното кралство), въпреки известна загриженост в обществото за устойчивостта на настоящия модел. Напротив, пенсионните фондове са от съществено значение за разбирането на скандинавските икономики, въпреки че също имат висока степен на публична намеса. Нещо подобно се случва и с частните фондове в англосаксонския свят. По този начин пенсионните планове откриват дебат в целия свят между публичната и частната сфера за удобството на обобщена система за плащане или индивидуални капитализационни фондове, всяка със своите предимства и недостатъци.
Първият аргумент в полза на частните пенсионни фондове е тяхната рентабилност, тъй като те са специалисти, които непрекъснато търсят нови алтернативи за инвестиции, за да се възползват максимално от това с минимален риск. За разлика от публичните фондове, които в много случаи разпределят ресурсите си за придобиване на публичен дълг, за да намалят разходите за държавно финансиране (въпреки че тези ценни книжа могат дори да имат отрицателна възвръщаемост, в настоящия контекст на лихвените проценти близо до нула), перспективата за ползите е от основно значение при вземането на решения на частните фондове. В допълнение, лихвата, генерирана от вашите инвестиции, също се добавя частично към внесения капитал, което облагодетелства данъкоплатците, тъй като увеличава богатството им и им позволява да се пенсионират с по-високи пенсии в бъдеще.
Друг положителен аспект би бил този на собствения капитал, тъй като това е система, в която Всеки данъкоплатец ще получава пенсия според доходите си през живота си. От друга страна, испанската публична система на заплащане при работа се основава на финансирането на текущи обезщетения с вноските на активни работници, което означава, че размерът на пенсиите изобщо ще зависи от ситуацията на пазара на труда пъти. По този начин пенсионерът би могъл да допринесе относително повече през активните си години, но ще види пенсията им да намалява, ако безработицата нараства или ако застаряването на населението постепенно намалява активното население на страната. В този смисъл частният план би бил по-справедлив, тъй като свързва всяка пенсия по-пряко с вноските, направени от работника.
Освен това вече споменатите проблеми (т.е. демографският спад и нарастването на безработицата) доведоха до промени в законодателството на няколко европейски държави по отношение на пенсиите. Повечето от тези реформи са насочени към увеличаване на възрастта за пенсиониране, а в случая с Испания - обвързването на инфлацията с финансовото състояние на социалното осигуряване всяка година. Очевидно това ще означава намаляване на бъдещите обезщетения и показва несигурността, която тежи върху публичната пенсионна система, особено по време на криза. Изглежда, че частният сектор, въпреки че е обект на специфична регулация много по-малко обект на възходи и падения на политическата власт. Най-добрият пример вероятно е Резервният фонд, управляван от испанската държава и намален със 77% от 2011 г. насам, тъй като той е свободно достъпен за политическите власти. В противоположната крайност бихме имали норвежкия пенсионен фонд (Statens Pensjonsfond Utland), от публичен характер, но частно управлявано от банката НБИМ и чието предоставяне на правителството е ограничено до лихви и 4% годишно капитал. По този начин, докато Резервният фонд може да изчезне през 2019 г., норвежките пенсии са гарантирани, въпреки факта, че скандинавската икономика е особено чувствителна към падащите цени на петрола.
От друга страна, изпълнението на частни планове има тенденция да осигури по-големи гаранции за устойчивост, тъй като те са структурирани на индивидуално ниво, т.е. всеки данъкоплатец финансира собствените си бъдещи пенсии днес. Въпреки че това изявление може да бъде разширено и до всяка финансирана система (дори ако е публична), независимостта на политическата класа, чиито цели понякога се повдигат по идеологически или краткосрочен начин, се превръща в съществен фактор, за да се гарантира, че системата е устойчив през цялото време в дългосрочен план.
На макроикономическо ниво частните пенсионни планове също имат положителни ефекти върху растежа на много страни, тъй като разнообразието им позволява да предлагат по-широк спектър от алтернативи за спестявания на обществеността, предвид съществуването на различни профили на инвеститорите. Това се превръща в диверсификация на инвестициите, което прави възможно насочването на финансовите ресурси към други сектори на икономиката, като инфраструктура или потребление на дребно. Освен това в някои северноевропейски държави много от тези фондове за предпочитане инвестират в чужбина, което гарантира тяхната платежоспособност в случай на криза в страната им на произход, която от своя страна ще получава печалби от платежния баланс година след година за печалбите от тези инвестиции. По този начин, по-голямото разнообразие от пенсионни планове обикновено е положително както за реалната икономика, така и за външния сектор. Тези предимства обясняват подкрепата за тези фондове в някои от най-развитите страни в света (Австралия, Холандия), докато в други с по-нисък доход на глава от населението (Испания, Италия) активите на тези предприятия все още имат по-ниско тегло спрямо относителните към БВП.
Частните пенсионни планове обаче имат и недостатъци. Една от тях е несигурността, свързана със самото съществуване на договорения фонд, тъй като в случай на несъстоятелност данъкоплатците могат да загубят вноските си. От друга страна, въпреки че е вярно, че тези средства не зависят пряко от държавата и че тяхната правна рамка се определя в голяма степен от ЕС, тяхното данъчно облагане подлежи на промени в политическата власт и обикновено е поле в това, което мненията са силно идеологизирани. Следователно, частните планове водят до по-голяма правна несигурност, дори в най-стабилните страни.
От друга страна, динамиката, която осмисля тези субекти (тоест, че вложените ресурси трябва да бъдат инвестирани, за да се увеличат активите на фонда), техният успех зависи изключително от тяхната доходност. По време на икономически просперитет това не е проблем, тъй като за тях не е трудно да получат възвръщаемост на инвестициите си и по този начин могат да гарантират по-високи пенсии (тъй като данъкоплатците не само ще получат внесения капитал, но и част от ползите). Въпреки това, в контекста на икономическа рецесия, решенията на даден фонд могат да доведат до загуби, а това би означавало намаляване на наследството на вносителите. По този начин частните фондове имат значителен пазарен риск, присъстващ и в публичните фондове, макар и в по-малка степен.
И накрая, важно е също така да се отбележи, че ако това е пенсионна система, при която частните планове заменят (а не допълват) публичните, вероятно ще има значително нарастване на социалното неравенство. Като се има предвид, че клиентите на частни фондове обикновено са граждани с най-висок доход, публичната система може да понесе загубата на най-големите си донори и да стигне до дефицити. В платена система, като сегашната, това несъмнено би се превърнало в намаляване на пенсиите на останалите осигурители, т.е. тези с по-ниски доходи. Следователно, ако частните пенсии заместват държавните (или ако последните приемат финансирана система), разликата в нивото на доходите между гражданите, които са внасяли повече и по-малко, вероятно ще се увеличи. Този ефект обаче би бил избегнат, ако частните планове функционират като допълнение към публичните, както е в повечето европейски държави днес.
В заключение можем да кажем, че пенсионните фондове са реалност, която се консолидира в най-развитите страни по света, особено в англосаксонската и скандинавската сфера. Изглежда, че неговото повече или по-малко обобщено използване зависи от множество фактори, от нивото на икономии в икономиката до правната сигурност, включително културната традиция на всяка държава. Въпреки това, със своите светлини и сенки, в Европа те все още могат да бъдат жизнеспособна алтернатива за гарантиране на дългосрочен просперитет на един все по-застаряващ континент.