Ще бъде ли 2021 г. годината на инфлацията?

Съдържание:

Anonim

Индексите на цените по света изглежда се възстановяват през първите месеци на 2021 г. След година, белязана от спадащи цени и с лихвени проценти на ниски нива, вниманието на пазарите сега е насочено към хипотетичен обрат на инфлацията.

Трябва ли да се притесняваме от тази възможност? Тревожно ли е за икономиката увеличаването на инфлацията?

В тази статия ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Инфлацията за всички повишава ли цената?

„Инфлацията като парично явление се състои от непрекъсната загуба на покупателната способност на дадена валута.“

Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че трябва да правим разлика между евентуално увеличение на цените в определени сектори и инфлацията като цяло, като парично явление. В първия случай това са краткосрочни движения на цените на определени стоки или услуги, мотивирани от временни промени в моделите на търсене или в производствените условия. В много случаи тези промени могат да бъдат обратими в средносрочен план, въпреки че това зависи от други фактори като конкуренция или еластичност.

Да вземем например увеличението на цената на медицинските консумативи през първите месеци на пандемията. В този случай разпространението на вируса по целия свят и частичното затваряне на китайската индустрия съвпаднаха във времето. Тази комбинация от по-ниско предлагане и по-голямо търсене се превърна в относително недостиг, който пазарните икономики отразяват с по-високи цени.

Този ръст на здравните материали обаче в много страни беше придружен от по-ниски цени на стоки и услуги за социално потребление (пътувания, гостоприемство и др.). В тези случаи не е имало сам инфлационен феномен, а просто прехвърляне на потребление от един сектор в друг, което е отразено в цените.

Напротив, инфлацията като парично явление се състои от непрекъсната загуба на покупателната способност на дадена валута. Като се има предвид, че относителният недостиг на всички стоки и услуги в икономиката се изразява по отношение на тази валута чрез цените, схващането е, че те нарастват, въпреки че условията на производство не са се променили.

Следователно увеличаването на количеството пари в обращение може да повиши цените, ако производството не го придружава с еквивалентен ръст. Същото може да се каже и за икономика, в която паричното предлагане остава стабилно, но предлагането е намалено.

Трябва да се отбележи, че инфлационните ефекти на паричното емитиране не винаги са предвидими. Например в среда на несигурност търсенето на пари може да се увеличи и скоростта на тяхното движение да намалее, тъй като икономическите агенти имат по-голямо предпочитание към ликвидността. С други думи, това би увеличило трупането на пари като сигурно убежище. Ситуация, която сме преживявали по време на тази криза и особено в началото.

В този контекст количеството пари, което действително циркулира в икономиката, ще има тенденция да пада, така че паричната експанзия може да се опита да го компенсира, за да поддържа цените стабилни. По този начин целта може да не е да генерира инфлация, а само да се избегне дефлация.

От друга страна, в икономиките с силно развити финансови пазари и при определени условия паричното разрастване може да отнеме месеци и дори години, за да се превърне в инфлация. Например в еврозоната, в периода 2011-2019 г. агрегатът M2 е нараснал със среден годишен темп от 4,65%, докато инфлацията едва е достигнала 2%.

Инфлацията парично явление ли е?

Както виждаме на графиката по-долу, тази тенденция изглежда се потвърждава и в Съединените щати. Данните показват, че през 21-ви век количеството пари е нараснало със скорост, много по-висока от цените. Трябва да се отбележи, че това заключение е валидно както за общия индекс на потребителските цени, така и за цените на по-малко променливите стоки.

Следователно изглежда невъзможно да се потвърди съществуването на пряка причинно-следствена връзка между цените и паричното предлагане. С други думи, изглежда не съществува надеждно математическо правило, което ни позволява да прогнозираме получената инфлация за дадена сума пари. Този отказ обаче не обезсилва паричния характер на инфлацията.

Как тогава да обясним, че инфлацията е парично явление, но в същото време парите могат да растат много по-бързо от цените? Обяснението е много просто: уравнението е непълно.

По-рано обсъждахме ролята на агрегата M2 (т.е. паричното предлагане), но досега не сме взели предвид търсенето. Нека си спомним, че парите са обект на същите правила за търсене и предлагане, които се прилагат за всички стоки на пазара, извън условията, наложени от централните банки.

Един от най-надеждните показатели за търсенето на пари обикновено е неговата скорост на циркулация, която е обратно пропорционална на него. Когато една монета загуби доверието на обществеността, хората са склонни да я изхвърлят бързо и по този начин тя бързо преминава от една ръка в друга. Напротив, ако в среда на несигурност пазарите изискват по-ликвидни пари като резервен актив, спестяванията ще нарастват в ущърб на потреблението и валутата ще циркулира по-бавно.

Както виждаме на графиката, точно това се е случило в Съединените щати. Като се има предвид, че доларът обикновено се счита за сигурно убежище, неговото търсене има тенденция да се увеличава силно по време на криза, намалявайки скоростта на обращение. Най-големият от тези падания през целия 21-ви век е причинен от пандемията, водеща до циркулирането на долара в края на 2020 г. с по-нисък темп на растеж, приблизително -50%, в сравнение със скоростта на валутата. Американски през 2000 г.

Следователно ниската инфлация през последните 20 години, в контекста на паричната експанзия, може да бъде разбрана само ако включим в анализа ролята на търсенето на пари. По този начин повишаването на цените би могло да бъде ограничено, разчитайки на други допълнителни фактори като размера на финансовите пазари и растежа на БВП.

Както обаче коментирахме в предишни статии, това не изключва възможността да има и други изкривявания в относителните цени, които индексите на инфлацията обикновено не улавят.

Връща ли се инфлацията?

„Ако цената на даден продукт се повиши, това е така, защото той е относително по-оскъден по отношение на неговото търсене или обема на обращаемите пари, което дава право да го купите.“

Връщайки се към настоящия контекст, изглежда, че нивата на инфлация се възстановяват по целия свят. Германия, страна, характеризираща се със своята дисциплина по отношение на поддържането на ценова стабилност, прогнозира инфлация близо 3% тази година според Commerzbank. В Съединените щати междугодишният лихвен процент през март достигна 1,7%, а в Мексико паричната власт реши да поддържа лихвените проценти, за да ограничи увеличението на цените, което, отчитайки енергийните ресурси, вече се доближава до лихвите, които надвишават целта зададена от Banxico. Всичко това, след 2020 г., белязана от дефлация в много страни по света.

Как можем да разберем това явление в светлината на предишните обяснения? Можем да останем при непосредствената причина, т.е. увеличението на цените на петрола през последните месеци, но това би бил непълен анализ.

Ако приемем по-широка перспектива, можем да разберем, че ако цената на даден продукт се повиши (било то петрол или каквато и да е друга стока или услуга), това е така, защото е относително по-оскъдна по отношение на търсеното количество или обема на обращаемите пари, което дава правото на покупка. Това ни кара да вземем предвид два основни фактора: реактивирането на потреблението и паричната политика.

Първият от тях има просто обяснение и е следствие от постепенното възстановяване на определени потребителски навици преди пандемията. Нека си спомним, че с напредването на ваксинацията в много страни и прилагането на по-малко ограничителни мерки от тези на първата карантина, разходите в определени сектори могат бавно да се възстановят.

Това предполага увеличаване на търсенето на продукти, чиято цена се е сринала (като петрола), което не винаги може да бъде придружено от пропорционално увеличение на предлагането поради несигурност и декапитализация на много компании. Както вече споменахме, това съвпадение на повече търсене и по-малко предлагане може да повдигне определени цени.

Ако обаче това беше така, възходящата тенденция може да се успокои в дългосрочен план, ако несигурността се изчисти на пазарите и компаниите инвестират отново, за да разширят производството си. При този сценарий бихме могли да очакваме известно възстановяване на инфлацията за известно време, както и по-нататъшна корекция надолу.

Опасността от инфлация

„Стратегията за отпечатване на пари за рестартиране на производството и по-ниски цени може да бъде толкова опасна, колкото опитите за потушаване на пожар с бензин.

Напротив, ако вземем предвид паричния фактор, прогнозите не биха били толкова оптимистични. След една година на силна парична експанзия, възстановяването на потреблението и инвестициите в по-малко ликвидни активи може да бъде ранен знак, че пазарите не изискват всички пари, отпечатани от централните банки. Всъщност, поне в САЩ, скоростта на валутното обръщение се е възстановила частично през втората половина на 2020 г., което не е попречило на Фед да продължи да увеличава паричната база.

При този сценарий, ако текущите условия се запазят, е възможно цените да продължат да нарастват, тъй като предпочитанията на пазарите за ликвидност намаляват. Ако обаче инфлацията запази възходящата си тенденция, не трябва да се изключват промени в политиката на централните банки, чийто основен мандат е да осигуряват ценова стабилност.

Във всеки случай най-големият проблем с нарастващите цени продължава да бъде изкривяващият ефект върху пазарите, който обикновено не се решава с експанзивни парични политики. По-скоро, напротив, заливането на пазарите с ликвидност понякога може да доведе до неефективност поради факта, че насърчава нерентабилни инвестиции и разпределяне на ресурси за сектори, които нямат еквивалентно търсене; всичко това в ущърб на другите, които също в определени случаи биха могли да генерират по-голяма стойност за обществото.

Ето защо е необходимо да се предупреди, че идеята за улесняване на инвестициите за увеличаване на предлагането и по-ниски цени може да бъде добра за нас или в крайна сметка да задълбочи проблема, като някой, който се опитва да потуши пожар с бензин. Трудно е да се предвиди развитието на цените в такава променяща се среда и в икономики, все още зависими от тяхното здравословно състояние, но във всеки случай няма съмнение, че инфлацията ще бъде един от фокусите на вниманието на пазарите през 2021 г.