Социалната държава от нейния произход

Днес социалната държава е незаменим елемент в развитите страни. Чрез този механизъм държавата се намесва, опитвайки се да насърчи по-справедливо разпределение на богатството, като предоставя основни услуги като здравеопазване и образование и предоставя определено ниво на социална защита на групите в най-неравностойно положение. Но как е постигнато това социално постижение в развитите страни?

Ако мислим за индустриалната революция, може би в съзнанието ни се пресъздават образи на Лондон с почернели води на Темза и недишащ въздух, наситен от замърсяването, излъчвано от фабриките. Точно 19 век може да бъде добра отправна точка за обяснение на произхода на социалната държава. По това време избирателното право е ограничено и основните икономически цели са парична и ценова стабилност. Както в днешната икономика, имаше цикли на бум и крах.

Времената на рецесия бяха особено тежки за работниците, тъй като те загубиха работата си, когато фирмите пропаднаха и тези, които не бяха обречени на безработица, видяха, че заплатите им намаляват. Въпреки това, работническата класа бавно набира тегло в обществото чрез работнически движения и с края на Първата световна война икономическият модел на 19-ти век пада в упадък.

В този смисъл предложенията на известния Кейнс бяха глътка свеж въздух, тъй като този икономист заложи на политики за увеличаване на публичните разходи в етапите на рецесия, които включваха и социални разходи за най-засегнатите от кризата. На свой ред демокрацията напредваше и всеобщото избирателно право се разпространяваше. Държавата пое по-активна роля в икономиката, предоставяйки обезщетения за безработица и се бори с бедността.

Именно след Втората световна война обаче ще бъде консолидирана така наречената „социална държава“. Със Съединените щати като водеща световна икономическа сила беше въведен „американският начин на живот“, модел в тон с държавата на социалното благосъстояние.

Това бяха сладки времена за икономиката. Отмина войната, доларът замени лирата стерлинги като резервна валута, международната търговия процъфтяваше със създаването на Международния валутен фонд и подписването на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Производителността се подобри и заплатите се увеличиха с напредването на техническия прогрес. От своя страна западните правителства остават ангажирани с политики, които позволяват по-справедливо разпределение на доходите.

По този начин социалната държава се характеризира, наред с други неща, от:

• Национализацията на определени сектори, както се случи в Обединеното кралство и Франция с железниците.
• Определено ниво на планиране на икономиката, на индикативно ниво, а не чрез налагане, както в страните с централно планирани икономики.
• По-големи разходи за инфраструктура. Обществените работи станаха главният герой, така че държавата трябваше да поеме отговорността за онези компании, които не бяха привлечени от високите разходи за този тип проекти.
• Подобрени са социалните помощи: осигуровки за безработица и обезщетения за инвалидност и пенсия. Държавата действаше като доставчик на два основни стълба на социалната държава: здравеопазване и образование.

Чрез тази поредица от мерки, в периоди на рецесия, държавата създаде определена мрежа за защита на гражданите, като по този начин опустошенията от икономически кризи бяха по-малко болезнени за населението и по-специално за най-уязвимите групи. икономически.

Пристигането на петролната криза от 1973 г. обаче нанесе сериозни щети на социалната държава. Инфлацията и безработицата се увеличиха. Въпреки публичните политики за ограничаване на високите нива на безработица, безработицата продължи да расте. В този контекст започва да се прилага тезата на Фридман, която предлага парична стабилизация въпреки нарастващата безработица. За да се преборим с инфлацията, според Фридман е необходимо да се демонтират някои аспекти на социалната държава.

И факт е, че социалната държава включва по-високи публични разходи, което води до увеличаване на дефицита в публичните сметки и може да допринесе за увеличаване на инфлацията. Ето защо много граждани започнаха да се съмняват в държавата като управител на публични компании и доставчик на услуги.

През 80-те години възходът на властта в Обединеното кралство на Маргарет Тачър и председателството на Роналд Рейгън в САЩ доведоха до значителни съкращения на социалната политика и социалната държава. Диалогът между компаниите и работниците беше прекъснат и несигурността на работното място се увеличи. От друга страна, имаше преки данъчни намаления и бяха установени косвени данъци като ДДС.

Отново през 90-те години социалната държава беше застрашена. Раждаемостта в развитите страни спадна. Нямаше достатъчно население, което да плаща пенсии за осигурителен стаж, въпреки че по някакъв начин този проблем беше решен благодарение на по-голямото включване на жените в света на труда и феномена на имиграцията.

През последните години си струва да се подчертаят и инициативите, предприети от Европейския съюз. В този смисъл са и структурните фондове за регионално развитие (ЕФРР), които отговарят за намаляването на разликите между различните европейски региони, разпределяйки ресурси в области като инфраструктура, здравеопазване, изследвания и образование. На свой ред Европейският социален фонд също е от съществено значение за финансирането на обучението и образованието. Тези европейски фондове успяха да намалят разликите между по-развитите и по-слабо развитите региони, но не успяха да ги премахнат напълно.

В момента тенденциите в икономиката са белязани от контрола върху публичния дефицит и инфлацията, като социалната държава отстъпва на заден план. Призовава се обаче за т. Нар. „Общество на благосъстоянието“, тоест участието не само на държавата, но и на гражданите и всички институции, за да се осигури благосъстояние на цялата нация. Насърчава се и разширяването на социалната държава извън развитите страни, въпреки че разликите между най-динамичните икономики и Третия свят продължават да нарастват. Друга основна пречка за прилагането на социалната държава в по-слабо развитите страни е, че за да се осъществи, тя изисква икономически просперитет.