Теоремите за благосъстоянието съответстват на две основни теореми на икономиката на благосъстоянието. Първият показва, че цялото конкурентно равновесие съответства на оптимума на Парето. Втората теорема гласи, че е възможно да се получи всяко разпределение на ресурсите, което е оптимално за Парето, чрез конкурентния пазар.
Въпреки че теоремите за благосъстоянието изглеждат сходни, в действителност те не са, тъй като подчертават различни елементи на ефективност и справедливост. Да видим.
Социално благосъстояниеПървата теорема за благосъстоянието
Първата теорема подчертава факта, че съвършено конкурентният пазар винаги ще доведе до ефективно разпределение на ресурсите, при което не е възможно да се подобри положението на един индивид, без да се влоши положението на друго (оптимум на Парето). С други думи, това показва, че конкурентният пазар е основен инструмент за постигане на ефективно разпределение, без загуба на ресурси.
Сега конкурентният пазар не ни гарантира, че полученото разпределение се разглежда от обществото като справедливо или справедливо.
Да видим пример, да предположим, че в град Ла Манча литър мляко струва 10 евро, докато литър хорчата струва 5 евро. Цените се определят според търсенето и предлагането на напълно конкурентен пазар.
След няколко години цената на млякото пада до 2 евро с навлизането на нови производители на пазара и е по-лесно да се внася мляко от други страни. Следователно доходите на производителите на мляко намаляват значително, докато тези на производителите на хорчата остават.
Втората теорема за благосъстоянието
Втората теорема измества дискусията от ефективността към въпроса за разпределението и собствения капитал. По този начин, това показва, че можем да постигнем всяко разпределение, което искаме, чрез пазара. Достатъчно е да промените разпределенията за пазара, за да свърши останалото и ще достигнем ефективно равновесие (оптимално по Парето).
С други думи, тази теорема ни казва, че пазарът е отличен инструмент за постигане на разпределението, което считаме за най-справедливо.
Да видим пример:
Да предположим, че правителството смята за много несправедливо производителите на мляко да печелят по-малко от тези на хорчата и решава по закон да определи цената на млякото на 20 евро. Според втората теорема за благосъстоянието това е грешка. Ако искаме да постигнем по-справедливо, но ефективно разпределение на ресурсите, трябва да използваме пазарния механизъм. Тоест не да се намесва в цените, а директно да доставя повече доходи на производителите на мляко.
Теоремите за благосъстоянието са ключов елемент за ефективното разпределение на ресурсите, които едно общество има.