Стратегически контрол - какво представлява, определение и концепция

Съдържание:

Anonim

Стратегическият контрол е фаза от административния процес, която измерва и оценява резултатите от дейността на институция или компания, за да може да се прилагат коригиращи мерки.

Може също да се каже, че стратегическият контрол е процес на оценка, който всяка компания прави, за да контролира и оцени всички дейности и процеси, които се извършват в нея. По този начин, за да се провери дали предварително изпълнените планове се изпълняват.

От една страна, ако възникне случай, че дадена компания не постига целите си, трябва да се знае какво се прави неправилно или неадекватно, за да се поправят допуснатите грешки.

Преди всичко бихме могли да кажем, че стратегическият контрол е финалната част от процеса на стратегическата система за управление, която една компания прилага, за да се гарантира, че компанията работи добре.

От друга страна, трябва да се изясни, че стратегическият контрол се познава и под името организационен контрол.

Стратегическо планиране

За какво е стратегическият контрол?

Всяка компания, която прилага процеса на стратегически контрол, се стреми да постигне следните цели:

  • Проверете постигането на целите, предложени от компанията, в съответствие с установените срокове и часове.
  • Опитайте се да постигнете целите с възможно най-ниски разходи, така че ресурсите да се използват ефективно и ефикасно.
  • Насърчавайте и мотивирайте човешките ресурси на компанията, така че те да поемат ангажимента да си сътрудничат за постигане на целите, предложени в плана.

Етапи на изпълнение на процеса на стратегически контрол

За разработване и прилагане на стратегическия процес на контрол трябва да се следват следните етапи:

1. Определяне и установяване на целите

Разбира се, в началото на процеса, целите и постиженията, които компанията се надява да постигне, трябва да бъдат дефинирани и структурирани; както и установяване на времената, в които би се очаквало постигането на целите.

Несъмнено тези цели отразяват нивото на изпълнение, което компанията се надява да постигне, те се превръщат в норма или посока, която трябва да се следва в действията на компанията.

2. Измерване на резултатите

След това продължаваме да извършваме необходимите измервания, за да разберем дали резултатите, постигнати реално, съвпадат с предложените цели.

Всъщност в тази фаза трябва да се правят ясни и точни измервания, в противен случай могат да възникнат грешки или пропуски при измерването.

3. Оценка на резултатите

Всъщност на този етап се оценява дали предложените цели действително се постигат. Като се има предвид, че не се получават очакваните резултати, ние се стремим да знаем какви са причините или причините, за да предприемем коригиращи действия.

Въпреки това се препоръчва на този етап да се установят определени граници на маржовете, които се считат за допустими, когато не се постигат целите, но ако установените граници бъдат надвишени, ще е необходимо да се направят съответните корекции.

4. Прилагане на коригиращи действия

И накрая, знаейки причините и причините, поради които целите не са постигнати, трябва да бъдат установени мерки, които да помогнат за коригиране на проблема и подобряване на работата на компанията.

Във всеки случай целта на тази фаза е да се определи ясно как, кога, колко и къде трябва да се прилагат коригиращите мерки, за да се постигне предложеното ниво на ефективност. Решенията за коригиращи мерки представляват частта, в която процесът на контрол приключва.

В заключение можем да кажем, че всяка компания или институция трябва да приложи процеса на стратегически контрол, тъй като това позволява да се определи дали действително нейното ниво на изпълнение съвпада с очакваното ниво на изпълнение. В допълнение, това не е процес, който се извършва само веднъж, а напротив, той трябва да бъде процес, който се прилага непрекъснато, тъй като винаги ще е необходима адекватна обратна връзка.

Стратегически план